Под претекст, че се цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на европейска директива, управляващите се опитват за втори път да въведат промени в наказателното производство, с които да се осигури възможност за така нареченото от медиите „тайно задържане“.
Промените, приети на първо четене в Народното събрание, предвиждат възможност с прокурорско решение да не се уведоми никой в продължение на 48 часа за задържането на лице. Ако е задържано дете, властите ще имат законово право да не уведомяват родителите до 24 часа. Тази промяна, неслучайно асоциирана с репресивните практики на тоталитарния режим, е предложена от Министерски съвет. Управляващите за пореден път показват неспособността си да разбират духа на европейските актове и ценностите, които те защитават. Обвинявайки „Европа” за предвижданите промени, те се опитват да прикрият още едно овластяване на прокуратурата – органът, който не се ползва с нужното доверие нито в страната, нито в Европа.
Целта на Директива 2013/48 не е да въведе метода Дзержински в наказателния процес, а да установи минимални правила относно правото на достъп до адвокат и правото на уведомяване на трето лице, което да гарантира справедлив съдебен процес. За всеки, прочел Директивата, без да са нужни специални юридически познания, е ясно, че с нея се гарантират и доразвиват в рамките на ЕС минималните стандарти за защита на процесуалните права, произтичащи от Хартата, ЕКПЧ и МПГПП. Вносителите на законопроекта обаче не са вникнали в текста по същество, а както често правят с директивите, просто преписват съответните разпоредби. Точно това са направили и с чл. 5, параграф 3 от Директивата. Следва да отбележим, че обратно на твърдяното от управляващите, Директивата не изисква от нас да въведем тази промяна. Разпоредбата започва с думите „държавите членки могат да“, тоест директивата допуска отклонение от общото правило като изключение при определени условия. Нещо повече, директивата изрично отбелязва, че подобно изключение е допустимо само временно и при изключително внимателна преценка за обоснованост и пропорционалност. Очевидно е, че това изключение се допуска с оглед риск от терористична дейност и разследване на терористични мрежи. Тоест, по никакъв начин не може да се говори за риск от неизпълнение на задължението ни за транспониране на Директивата, а по-скоро за съвсем реален опит за нейното извращаване в нарушение на практиката на ЕСПЧ, което в перспектива ще доведе до нова вълна от осъдителни решения срещу страната ни.
Особено притеснително е, че в мотивите на МС отсъстват каквито и да било аргументи за необходимостта от въвеждане на това изключение и за очаквания ефект от него. В познат стил, тези текстове се прокарват на тъмно и без адекватна обществена дискусия.
По същество сме изправени пред поредния опит от провеждане на елементи на извънредно законодателство. Това се прави успоредно с тоталния политически отказ от реформиране на прокуратурата и МВР и при засилващи се репресивни действия на управляващите и техните съюзници в прокуратурата. За нас няма съмнение, че т.нар. тайно задържане ще се превърне в пореден инструмент за репресия и корупция.
Демократична България има за своя основна кауза борбата за свобода, върховенство на правото и изграждане на свободни от корупция демократични институции в България. Стоим на принципната позиция, че без радикална реформа, на прокуратурата и МВР не следва да се дават нови правомощия, които могат да станат инструмент за нови репресивни и корупционни злоупотреби.
Поради това, обявяваме решителна съпротива на тази поредна стъпка към задушаване на свободата и върховенството на правото в България. Настоятелно призоваваме народните представители да не подкрепят така предложените изменения. Декларираме, че ако те бъдат приети от Парламента, ще използваме всички демократични средства за предотвратяване на тяхното влизане в сила и за последващата им отмяна.
