Антоанета Цонева: Никой освен „Демократична България“ не е инвестирал толкова усилия за българите в чужбина

12 юли 2022, вторник Facebook Twitter Viber

Народният представител от „Демократична България“ Антоанета Цонева, която е и председател на парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната, разгоравя в понеделник вечерта с граждани на Пловдив. По време на депутатска приемна, организирана в кв. Капана, тя отчете направеното от ръководената от нея комисия и от коалиция „Демократична България“ за сънародниците ни зад граница и отговори на въпроси на граждани.

„Българските училища зад граница са успешен модел на самоорганизация на български общности, които сами създават училища, и които после държавата започва да подкрепя. За пръв път за тях се заделя невижданата досега сума от 14 млн. лв. от бюджета“, каза Цонева. И подчерта ролята на Асоциацията на българските училища в чужбина за установяването на работна връзка между българските общности зад граница и българската държава.

Антоанета Цонева сподели с гражданите, че ръководената от нея парламентарна комисия няма едно ресорно министерство, с което да работи като останалите комисии, а работи активно с пет министерства – външното, образователното, социалното, на културата и на електронното управление. И за краткото време от своята работа досега е създала доста добри инициативи и е наситнала ведомствата да разрешават проблеми.

Един от тях беше пречката с гражданския статут на студентитите и докторантите от старите български исторически общонсти зад граница, които получават безплатно образование и стипендии в наши висши училища. Заради ново тълкувание на българското гражданство техният статут беше застрашен и те трябваше да избират дали да се откажат от вече придобито българско гражданство или статут на постоянно пребиваващи у нас, за да продължат да получават безплатно образование, стипендии и общежития, или да ги запазят, но вече да си плащат. Под натиска на Антоанета Цонева и ръководената от нея комисия просветното министерство внесе законови поправки, които настоящият парламент прие и въпросът беше разрешен. Нещо повече, тази година квотата за студенти и докторанти от историческите общности зад граница е 2000 души, като 1000 от тях е за хора с българска народност от Украйна.

Извън общностите на историческите общности, напуснали страната след 1990 българи са поне 1,5 млн., а България няма национална стратегия за тях, каза още Цонева. „Ние сме нация, която живее и тук, и там. Романтична е представата, че ако у нас стане много добре, българите от чужбина изведнъж ще се върнат. Трябва институциите да разберат, че голяма част от българите ще живеят и на двете места“, каза още председателят на комисията.

Тя разкритикува начина, по който се избират националните културни институции у нас и в чужбина – като непрозрачен и откъснат от местните  общностите. Сега за пръв път в нормативен акт се записва ангажиментът те да поддържат връзка с местната общност.

„Българите зад граница са огромен капитал. Други правителства досега не са предприели толкова действия за такива кратки срокове. Ако отидем на избори, ще съжалявам, че много инициативи, които сме започнали, ще бъдат прекъснати задълго и после трудно възстановени, а ако дойде друго управление – възможно е и да бъдат преустановени“, предупреди Антоанета Цонева.

Тя заяви, че няма друга политическа сила освен „Демократична България“, която да е инвестирала толкова усилия за българите зад граница – от изобринте облекчения до училищата. И това е дало плод, защото вече гласуват по 180 000 души в чужбина.

Депутатът от ДБ предипреди, че щом се зададат избори, веднага се правят опити да се задуши вотът в чужбина и да се мислят ограничения на машинното гласуване. Защото машинният вот не може да се калкулира, купи и манипулира. А ако се смеси машинният и хартиеният вот, ще има тежки спорове за правилното отчитане на резултата. В хартиените бюлетини преференциите се отчитат много трудно, а ръчното  преброяване на разписките от машинното гласуване напълно го  обезсмисля, защото се загърбва машинният протокол. И резултатът е тежки съмнения върху честността на изборите, каза Антоанета Цонева.

На въпрос на студент във Великобритания, дали ще бъде създаден 32-и многомандатен избирателен район „Чужбина“, Цонева отговори, че той вече фигурира в Изборния кодекс, но предстои да бъде изработена методика, след като предишният парламент не успя да одобри една измежду три варианта. Предложеният от ДБ вариант предвиждал 9 депутатски мандата за вота в чужбина. Приемането на такава методика обаче е заложена в 6-месечната програма за управление, но тя трябва да стъпи и върху официалните данни на НСИ от преброяването на населението, които се очакват наесен.

Антоанета Цонева е член и на парламентарната комисия по култура и медии, поради което към нея бяха зададени много въпроси за опазването на културното наследство, които са ключови за пловдивчани. Опазването на паветата на града като културно-историческо наследство е една от задачите, която народният представител обеща да проучи и да работи на местно ниво заедно с общинските съветници от ДБ в Пловдив. Още повече, че опазването на културното наследство е сред управленските приоритети на коалицията.

Незрящ актьор, който е и доктор по психология, се поинтересува какви защити на авторското право могат да се приложат, за да бъдат по-добре  защитени интересите на авторите на съдържание в интернет. Цонева обеща да отнесе въпроса до експертите на ДБ и да отговори на младия човек.