Административният съд-София град отказа да гледа делото по жалбата на “Демократична България” срещу забраната за видеонаблюдение и излъчване от броенето на бюлетините на парламентарните избори на 4 април. С решението на практика се оставя в сила забраната за видеозаснемане, мълчаливо издадена с указани
Жалбата е срещу указанията за разработването и защита на личните данни, издадени на 26 февруари от Централната избирателна комисия (ЦИК) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с които на практика не беше допуснато заснемане на процеса на броене на бюлетините. Според указанията що се отнася до обработването на лични данни правата и задълженията на застъпниците и наблюдателите са изрично ограничени в Изборния кодекс до право на пряка видимост на резултатите от гласуването, получаване на копие от секционния протокол и др. “При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в Изборния кодекс права и задължения”, се посочва в указанията.
Сега съдът приема, че указанията не създават права и задължения, а само разясняват на участниците в процеса техните права и задължения, създадени с други нормативни текстове, т.е., че само им посочват как се прилагат съществуващите правила. Магистратите казват и че указанията не са нормативен административен акт, както и че “не представляват и индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол”.
Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на казуса с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се позовава на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, според който указанията на ЦИК не са актове подсъдни на ВАС. Въпросният текст в ИК бе въведен в началото на 2019 г. и на практика ограничи възможностите за бързо разглеждане от ВАС на жалби по някои видове решения на ЦИК.
В определението си сега АССГ посочва решение на Конституционния съд от 18.07.2019 г. именно за законността на този текст от Изборния кодекс. Тогава обаче Конституционният съд не постигна мнозинство и не успя да вземе решение и така разпоредбата остана такава, каквато е, без да има отговор дали е конституционносъобразна.
“Определението на съда съдържа поредно доказателство за хаоса, който създава изменението в Изборния кодекс през 2019 г., конкретно в частта, която ограничи възможностите за обжалване на актове на ЦИК”, коментира юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова.
Жалбата е оставена без разглеждане, а АССГ посочва, че определението му не подлежи на обжалване. Съдът обаче хем приема, че чл. 58 от Изборния кодекс не е приложим за тази жалба, хем същевременно прилага именно този текст, за да посочи, че определението е необжалваемо, като отказва да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Заради това вътрешно противоречие Демократична България ще оспорва определението на АССГ.
Още новини

Покана за Общо събрание на МО Триадица

Ивайло Мирчев: Много скоро България ще бъде част от въздушния Шенген и с ясна пътна карта за присъединяване към морския и сухопътния

Решение на Националния съвет на “Да, България!”

Христо Иванов: “Демократична България” трябва да дефинира дългосрочните цели на страната от десни позиции

Атанас Славов: Бих предложил задължителна консултация с парламентарните групи при формиране на служебно правителство

Антоанета Цонева: Рекордните 1 милиард лева ще бъдат заделени за капиталова програма и публични инвестиции в общините
Медиатека

Христо Иванов: Няма да търпим замитане под килима на ексцесии и злоупотреба със сила от страна на полицията

Ивайло Мирчев за исканата смяна на шефа на ДАНС: Президентът да постъпи по-зряло

Ивайло Мирчев: Трябва да преведем страната през кризите, а не да си броим министрите
Позиции

"Да, България" ще преговаря за коалиционно споразумение с "Продължаваме промяната"

“Демократична България” внесе в НС предложение за създаване на временна комисия за изменение на конституцията

„Демократична България“: Бързо и ефикасно да бъдат неутрализирани заплахите срещу журналиста Атанас Чобанов