Позиция на „Да, България“:

29 декември 2025, понеделник Facebook Twitter Viber

БОРИСОВ ДОКУМЕНТИРА ПАНИЧЕСКИЯ СИ СТРАХ, ЧЕ МОДЕЛЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ С НЕГОВИЯ ОРТАК ПЕЕВСКИ Е ЗАСТРАШЕН

Борисов говори за „опасност“, но отказва да каже каква точно. Затова очакваме да уточни: какво опасно вижда в думите и действията на политици, които са се поклонили на Тюркян чешма и са почели паметта на жертвите на принудителната смяна на имената. Поклонът пред невинни жертви не е заплаха. Заплаха е да превръщаш паметта в повод за внушения и разделение.

Припомняме на Борисов, че “Да, България” е партия, която винаги се е борила за свободата и равнопоставеността на всички български граждани. Винаги сме осъждали т.нар. “Възродителен процес” и неговите продължители днес. Ние не сме за първи път на Тюркян чешма.

Но Борисов действа по добре позната ченгесарска и пропагандна схема: да клейми и да брандира опонентите си, вместо да говори по същество. Каква е тази заплаха, която мята в лицето на обществото?

Защо Борисов никога не отиде на Тюркян чешма и не осъди “Възродителния процес”? Може би защото цялата му кариера обслужва продължаването на схемите на ДС, включително чрез мръсната симбиоза с Пеески. И се опитва да си пере гузната съвест като говори за “синове и внуци”.

Когато Борисов раздава такива етикети, е редно да се припомнят собствените му публични признания и разкази за неговия път в системата: как е мечтаел да бъде приет в ДС — специалността в Академията на МВР; как е напуснал МВР, за да си запази партийната книжка; и за осигурената безплатна охрана на Тодор Живков — лично, като негов гавазин и прислужник, който носи кафе. Когато човек с такава биография — убеден комунист, поддръжник на ДС и сподвижник на диктатора Тодор Живков в лично качество — говори за „комунисти, деца и внуци“, това не е просто космическо лицемерие, а политическа шизофрения, от която България трябва да се лекува.

Второто — и по-важното — е истинската причина за истерията. Тя не е „страх за България“, а страх от разпада на схемите. Страх, че моделът, по който с Пеевски си поделяха територии и влияние, може да се счупи: смесените райони за „голямото Д“ срещу прехвърляне на гласове за ГЕРБ от малцинствата в други райони. Ако това споразумение започне да се разпада на предстоящите избори, ако хората спрат да гласуват по команда и потърсят представителство извън натиска и заплахите, тогава се разпада целият им контролен механизъм над изборите.

И точно от това го е страх — и този страх прелива в личен, „животински“ страх, включително за охраната му. Защото това не е страх за държавата, а страх от гражданите. Борисов и Пеевски не могат да ходят свободно по улиците, защото хората не ги искат. И когато видиш контраста — едни са сред хората и пред паметта, други се крият — разбираш защо Борисов нарича това „опасно“. Опасно е не за България. Опасно е за техния тандем и техните привилегии. Пеевски не беше на Тюркян чешма — от страх. Скрил се е. Да, това ужасява истински Борисов.

Борисов демаскира както своя страх, така и този на Пеевски. Така поне е ясно колко важно е да продължим: трябва да премахнем всички техни привилегии и бухалките им, да разнищим феодалните мрежи, за да престанат местните феодалчета и подчинените институции да командват общности и избори. Защото „опасно“ не е да почетеш жертвите. Опасно е да управляваш чрез зависимости, компромати и изнудване — и после да се уплашиш, че зависимостите вече не работят.

Ако българските турци гласуват свободно, това ще има тектонично значение за българската политика. Предстои.