Обжалвахме отказа на съда да гледа жалбата срещу забраната за видеоизлъчване от броенето на бюлетините

“Демократична България” обжалва отказа на Софийския административен съд (АССГ) да разгледа жалбата ѝ срещу забраната за видеонаблюдение и излъчване от броенето на бюлетините на парламентарните избори на 4 април.

Жалбата е срещу решение на ЦИК от 8 февруари, с което са одобрени Указания за обработването и защитата на личните данни в изборния процес, разработени съвместно с Комисията за защита на личните данни. ЦИК възприе, че наблюдателите, застъпниците и представителите на партиите и коалициите не могат да заснемат и разпространяват видео от преброяването на бюлетините, защото това съставлява обработка на лични данни, която не е допустима от закона.

На 15 февруари първоинстанционният съд остави жалбата без разглеждане и посочи, че определението му е окончателно. Според “Демократична България” обаче разпореждането е незаконосъобразно, а съдебният акт подлежи на обжалване. Затова формацията иска от Върховния административен съд да върнете делото на АССГ за разглеждане по същество.

Обединението се позовава на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, според който може да бъдат обжалвани всички административни актове, освен изрично посочени със закон.

Формацията се мотивира също, че с Указанията си ЦИК всъщност създава правила, които засягат правата и задълженията на участниците в изборния процес. “В Изборния кодекс няма разпоредба за това дали застъпниците, представителите на партиите и коалициите и наблюдателите могат да заснемат процеса на броене на бюлетините или не. Няма изрична забрана по този въпрос. Същевременно в Указанията се съдържа текст, който сочи, че “всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение”, се казва в жалбата.

“Демократична България” изтъква и че в определението си АССГ казва, че обжалваните указания на ЦИК имат общ характер и засягат всички видове избори, а не само парлментарните на 4 април. “Към 15.02.2021 г. – момента на издаване на оспорваните указания, се подготвят два различни вида избори – частични избори за местни органи на власт, насрочени за 28.02.2021г., и избори за народни представители, насрочени за 04.04.2021. Оспорваните от нас указания са оповестени на Интернет страницата на ЦИК именно в секцията “Избори за Народно събрание 2021”, а не в общ раздел или в секцията “Частични избори”, се посочва в жалбата.

Ето и пълния текст на жалбата:

ЧРЕЗ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД

Адм. Дело № 1479 по описа на 2021г., 35 с-в

ДО

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ЧАСТНА ЖАЛБА

от

Демократична България – Обединение

Срещу:

Определение № 1138 от 15.02.2021г. по адм. дело № 1479 по описа на 2021 г., на АССГ, 35 с-в

Правно основание: чл. 160, ал.1 във връзка с чл. 184 от АПК

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Обжалваме Определение № 1138 от 15.02.2021г. по адм. дело № 1479 по описа на 2021г.,на АССГ, 35 с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от нас жалба срещу Протоколно решение от 08.02.2021 г. на ЦИК, с което са одобрени УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ОБРАБОТВАНЕТО И ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ В ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС, разработени съвместно с Комисията за защита на личните данни, в следните части от тях:

Точка 2 в частта относно Администратори, обработващи лични данни и лица, които обработват лични данни в изборния процес по указания на администратора: “Правата и задълженията им по отношение обработване на личните данни са ограничени, доколкото правата и задълженията им в изборния процес са изчерпателно и лимитативно изброени. Случаите, когато тези субекти обработват лични данни са изрично определени в ИК ( право на пряка видимост при установяване на резултатите от гласуването, право на получаване на копие от секционния протокол и др.). При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в ИК права и задължения.”

Точка 9 в частта: “Всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение поради несъвместимост на ролята им в изборния процес с целта на обработване на лични данни чрез видеозаснемане в изборния процес. Функциите и ролите на тези участници в изборния процес са изрично и лимитативно определени в ИК.”

Считаме обжалваното от нас Определение за незаконосъобразно по следните съображения.

Аргументи относно допустимостта на частната жалба

В Определение № 1138 от 15.02.2021г. по адм. дело № 1479 по описа на 2021 г., на АССГ, 35 с-в е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

Считаме, че това разпореждане е незаконосъобразно и съответно оспорвания от нас съдебен акт подлежи на обжалване.

Разпоредбата на член 58 от Изборния кодекс въвежда специален ред за обжалване на актовете на Централната избирателна комисия (ЦИК), който се отклонява от общия ред, регламентиран в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Специфичните правила в ИК предвиждат по-кратки срокове за подаване на жалба и за разглеждане на делата, както и ограничават инстанционния контрол на постановените съдебни актове. В чл. 58, ал. 3 от ИК се предвижда, че решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. С тази разпоредба е предвидена необжалваемост на решенията на ВАС, т.е. предвидена е необжалваемост на крайния акт на ВАС, с който се дава разрешение по същество на спора.

В определение № 1839 т 12.02.2021 г. по адм.д. № 1738/2021г. на ВАС, 4 отделение изрично е посочено, че подадената от нас жалба е относно решение на Централната избирателна комисия, което попада извън хипотезата на чл. 58, ал. 1 от ИК, поради което спорът, повдигнат с подадената от нас жалба не е родово подсъден на Върховния административен съд. С това определение, жалбата е препратена на Административен съд – София град, включително и за проверка на нейната допустимост на всички основания.

Проверката за допустимост на подадената от нас жалба, на всички основания, предвидени в закона се извършва по общия ред и условия, предвидени в АПК.

Съгласно чл. 160 във връзка с чл. 184 от АПК определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Изключението, предвидено в чл. 58, ал. 3 от ИК не се прилага в настоящия случай, поради това че спорът не е по реда на чл. 58 от ИК, и отделно – обжалваното определение е прекратително и не решава спора по същество. Процесният акт прегражда по-нататъшния ход на процеса, разглеждане на делото по същество и произнасянето относно законосъобразността на оспорения административен акт.

Аргументи по съществото на жалбата

При измененията на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, законодателят определи лимитативно решенията на ЦИК, които подлежат на обжалване по този специален ред.

Тази разпоредба обаче не изключва обжалването по общия ред на решенията на ЦИК, които са извън кръга на изрично изброените в посочената разпоредба.

Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Следователно, забраната за обжалване на конкретен административен акт следва да бъде въведена с конкретна изрична правна норма и не може да бъде въведена мълчаливо посредством правило, извлечено само с тълкуване на действаща правна.

Действително, в мотивите към Решение № 6 от 18.07.2019 г. на Конституционния съд по к.д. № 6 /2019 г., се обсъжда въпросът до колко решения на ЦИК извън посочените в чл. 58, ал. 1 от ИК подлежат на обжалване. От изложените мотиви обаче се налагат два категорични извода досежно обжалването на решения на ЦИК.

На първо място, забраната за обжалване на конкретен административен акт трябва да бъде въведена пряко и изрично, а не може да бъде въведена косвено. На второ място, преценката за това дали дадено решение на ЦИК, извън изрично изброените в чл. 58, ал. 1 и други разпоредби на ИК, подлежи на обжалване, следва да бъде направена конкретно за това решение.

Подадената от нас жалба е относно протоколно решение от 08.02.2021 г. на ЦИК, с което са одобрени Указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес, разработени съвместно с Комисията за защита на личните данни.

Действително, съгласно установената трайна практика по прилагане на АПК, указанията на административните органи с методически характер, с които се указва как се прилага закона, без да се създават нови права и задължения за субектите, не съставляват административен акт, който подлежи на обжалване.

Преценката за характера на акта обаче не следва да се прави само въз основа на неговото наименование. Необходимо е да бъде изследван по същество съдържанието на оспорения акт и да бъде направена конкретна преценка дали в съответната част на документа, наименован “Указания” се съдържат правила, които създават права и задължения за лицата или само се указва как се прилага действащия закон. Не на последно място, следва да бъде направена преценка дали така наречените указания за прилагане на закона на практика указват и изискват поведение в отклонение от правилата, предвидени в действащия закон. Защото е възможно с т.нар. “Указания” да се дава от ЦИК грешно тълкуване на законови норми и в резултат на грешното тълкуване да се стигне и до неправилното прилагане на закона.

В конкретния случай, в обжалваната от нас част от Указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес, приети с Протоколно решение от 08.02.2021 г. на ЦИК, се създават правила, засягащи правата и законните интереси на участници в изборния процес, а именно правата и интересите на наблюдателите, застъпниците и представителите на партиите и коалициите и съответно на политическите формации и кандидатите, които ще участват на изборите за народни представители на 4 април 2021г.

В обжалваните от нас части се сочи следното:

“Правата и задълженията им по отношение обработване на личните данни са ограничени, доколкото правата и задълженията им в изборния процес са изчерпателно и лимитативно изброени. Случаите, когато тези субекти обработват лични данни са изрично определени в ИК ( право на пряка видимост при установяване на резултатите от гласуването, право на получаване на копие от секционния протокол и др.). При обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в ИК права и задължения.” (Точка 2 в частта относно Администратори, обработващи лични данни и лица, които обработват лични данни в изборния процес по указания на администратора)

“Всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение поради несъвместимост на ролята им в изборния процес с целта на обработване на лични данни чрез видеозаснемане в изборния процес. Функциите и ролите на тези участници в изборния процес са изрично и лимитативно определени в ИК.” (Точка 9).

Възприети в цялост, тези два параграфа въвеждат правилото, че наблюдателите, застъпниците и представителите на партии и коалиции, не могат да видеозаснемат и/или видео разпространяват процеса на преброяване на бюлетините и съставяне на протокола, защото това съставлява обработка на лични данни, която не е допустима от закона.

Акцентираме, че спорният момент е само относно периода след обявяване на края на изборния ден и съставяне и подписване на изборния протокол в съответната СИК.

Аргументи относно материалната незаконосъобразност на посочените текстове сме изложили в първоначалната жалба подадена от нас. В настоящата жалба излагаме следните аргументи, които обосновават, че посочените текстове всъщност създават правила, които засягат права и задълженията на участниците в изборите за народни представители, насрочени на 04.04.2021г.

В Изборния кодекс няма разпоредба за това дали застъпниците, представителите на партиите и коалициите и наблюдателите могат да заснемат процеса на броене на бюлетините или не. Няма изрична забрана по този въпрос. Същевременно, в Указанията се съдържа текст, който сочи, че “всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение”.

Не на последно място, относно съображенията на първоинстанционния съд, че обжалваните указания имат общ характер и засягат всички видове избори, а не само тези за народни представители, насрочени за 04.04.2021г., ще посочим следното.

Към 15.02.2021 г. – момента на издаване на оспорваните указания, се подготвят 2 различни вида избори – частични избори за местни органи на власт, насрочени за 28.02.2021г., и избори за народни представители, насрочени за 04.04.2021. Оспорваните от нас указания са оповестени на Интернет страницата на ЦИК именно в секцията “Избори за Народно събрание 2021”, а не в общ раздел или в секцията “Частични избори”.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Въз основа на изложените аргументи, моля, да отмените Определение № 1138 от 15.02.2021г. по адм. дело № 1479 по описа на 2021 г., на АССГ, 35 с-в и да върнете делото на Административен съд – София град за разглеждане по същество на подадената от нас жалба.

С уважение: