Христо Иванов на живо в предаването „Разговор“

09 април 2020, четвъртък Facebook Twitter Viber

Христо Иванов, за системата за разпределение на делата: 



През 2014 г. аз наистина поставих въпроса с проблемния софтуер и поисках от ВСС той да бъде заменен, но по никакъв начин не съм лобирал за конкретна фирма или софтуер. Това си е правомощие на ВСС. ВСС възложи на две фирми да предложат вариант за временен софтуер. Този софтуер, временният, е одобрен и приет за прилагане с единодушно решение на ВСС на 07.05.2015. Има ли случай, в който аз съм могъл, на онзи състав на ВСС, в който огромното мнозинство беше подчинено на Цацаров, да наложа каквото и да било? Това е смехотворно.




Моят ангажимент като министър на правосъдието беше да осигурим целево финансиране за цялостна електронна система на съдебната власт. Това беше изрично задължение на ВСС и трябваше да е свършено до 2017 г. Нито предишният, нито сегашният състав на ВСС обаче свърши тази работа. Ако тази работа беше свършена, сега ние не само щяхме да имаме една сигурна, трайна система за електронно разпределение на делата, но цялата съдебна власт щеше да бъде дигитализирана. Което означава, че в момента тя щеше да функционира без изобщо да има проблем с тази криза, в която се намираме. 



Те имат медии, имат репресивен апарат, имат паралелна съдебна власт, държат ВСС, така че могат да ударят когото искат. Но най-непосредствената им задача е да заметат факта, че този състав на ВСС три години си е седял върху ръцете, при осигурено финансиране, при ясен проблем, при ясна необходимост да изработят трайно решение, и не са направили нищо. А това зависи от мнозинството.  




За мерките в кризата: 




Едно е да си добър пожарникар, съвършено различно е да си добър архитект и строител, който после ще трябва да възстанови опожарената сграда. И тук очевидно управляващите не се справят. Има групи от населението, които са изключително тежко ударени от мерките, които се изисква от тях да се справят – семейства с деца, самоосигуряващи се, дребен бизнес – до тях не само не достига помощ, но тя е и недостатъчна. Това, което ни притеснява, е, че няма никаква дългосрочна стратегия. 

Настояваме да започне максимално бързо връщане към нормалното функциониране на политическата система. Не отричаме необходимите мерки, но смятаме, че те трябва да бъдат прилагани не на базата на извънредно положение, а на базата на съществуващия Закон за реакция при кризи и Закона за здравето. Той дава пълния спектър от възможностите, но в рамките на нормалния демократичен режим.

Народното събрание трябва веднага да се върне на работа, в режим на дистанционно управление. Не можем да позволим да се харчат огромни средства, без да има обществен контрол в лицето на парламента. 



Хайде да погледнем едни корупционни тлъстинки, за които не става дума. Да погледнем какво става в сектора на горивата, какво става с големите инфраструктурни проекти. Не е ли време да се откажем от АЕЦ “Белене”, от продължението на “Турски поток”?





Помощта за хората, които изпадат във финансов колапс, е една от най-важните противоепидемични мерки. Защото човек, който няма нищо в хладилника си, няма как да бъде удържан вкъщи повече.



Ако ние сега не осигурим буфер, който да спаси нашата икономика от ликвидация на страшно много предприятия и работни места, възстановяването ще стане много по-трудно. Това е инвестиция, а не е подаяние и пари на калпак.