КСНС с вредни за националната сигурност резултати

Има негласен консенсус между всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо засилване на влиянието на путинския режим в България.

„Демократична България“ оценява като лоши и по същество вредни за националната сигурност резултатите от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на тема „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими мерки“, свикано от президента Румен Радев на 19.04.2018 г.

Остро осъждаме факта, че в проекта за заключителен документ, предложен от президента,  се съдържат елементи на преосмисляне  на  позиционирането на България в ядрото на НАТО и в Европейския съюз заради актуалната ситуация. В този проект само веднъж се споменава за НАТО и то в негативен контекст.  В „Демократична България“ сме убедени, че лошото състояние на българската армия само засилва необходимостта от една тясна интеграция на България в най-активното ядро на държави-членки на НАТО и ЕС.  С очевидните си опити да се хареса на Путин, когото възнамерява да посети в близко бъдеще, президентът Радев подкопава националната сигурност и отбранителната способност на страната.

Висши представители на ГЕРБ направиха опит да се разграничат по този повод от президента.  Декларациите им обаче звучат кухо и неубедително, защото на практика поведението на управляващите в решаващия момент съвпада с това на Радев.  В един глас с президента, премиерът Борисов настоява за отпадането на санкциите срещу Русия, а правителството се сниши при случая със Скрипал, като не изгони нито един руски дипломат, и така България макар и председател на Съвета на ЕС остана в малцинството на държавите-членки. Наред с това, правителството тласка България към все по-голяма зависимост от Русия в енергетиката.

Заключителният документ от КСНС, приет с участието на всички партии на статуквото, няма дори дума за използването на химическо оръжие в Сирия и осъждането на това използване от режима на Асад, нищо че по този въпрос България зае позиция, съвпадаща с тази на своите европейски партньори и със съюзниците си в НАТО.  Вместо това в документа се отправят завоалирани критики към САЩ, Великобритания и Франция. Конфликтът с Украйна е представен абсолютно абстрактно без да стане ясно, че той е резултат от агресивната политика на Русия, анексирането на Крим и руската намеса в Източна Украйна, в нарушение на фундаментални норми на международното право, чиято защита е от първостепенен интерес за България. Същото се отнася и за Западните Балкани. Буди тревога, че КСНС не посочва реалните източници на рисковете за националната сигурност на България, които идват в основната си част от страна на Русия и на нейното проникване в Западните Балкани и регионa на Черно море. Няма и дума за енергийната независимост на страната от руските енергоизточници и енергийни проекти – като например корупционният проект „Белене“, нито за проникването на руската пропаганда в българските медии и обществен живот като цяло.

Това е третият съвет по темите за сигурността и отбраната за по-малко от година без подобрение в ситуацията, което е обезпокоително по отношение на капацитета на основните институции да постигат съгласие, ако не единство по национални въпроси, и да реализират това съгласие чрез конкретни мерки, за постигане на видими резултати в реални срокове.

По отношение на рисковете отново отсъства каквато и да е конкретност. Освен общите рискове за сигурността, произтичащи от дестабилизиращата роля на Русия както в Черноморието, така и на Балканите, а също и в Сирия и широкия Близък Изток, за България се очертават два много важни и специфични проблема:
1. Разделяне на българското общество под натиска на Русия за отклоняване от европейския и евроатлантическия избор;
2. Забавяне, ако не и стопиране на превъоръжаването за ограничаване способностите на армията ни и нейната оперативна съвместимост в НАТО и ЕС при задълбочаване на зависимостта ни от Русия.

По-конкретно по състоянието на въоръжените сили и изпълнение на приетите ангажименти на съветите от 30.5.2017 г. и 9.1.2018 г.:
1. Очевидно правителството няма воля да повиши разходите за отбрана с ясна перспектива за превъоръжаване и мотивация на военнослужещите, което личи от констатацията, че средносрочната бюджетна прогноза отстъпва от приетия през януари план за повишаване на разходите, а освен това съгласието от 9 януари е за преразглеждане на този план до септември 2018, с цел адекватно адресиране на реалните проблеми още преди 2021/2024 година.
2. План за решаване на проблема с недостига на персонал в армията се изискваше още за 30.6.2017 г.  по съгласието от КСНС от 30.5.2017 г. и доколкото проблемът не е решен, а се е задълбочил с още по-голям недостиг, то решението едва ли е в „преразглеждане на плана”. Иска се ясна визия и лидерство със силен ангажимент на правителството, а решението със сигурност не е във връщане на наборната служба, строителни войски и други модели от миналото, а в прилагане на модерни подходи за подбор и развитие на персонала, създаване на перспектива, включително чрез превъоръжаване, многонационални формирования и втора вълна на интеграция в НАТО и европейската отбрана.
3. Ускоряването на един, два или дори три проекта не може да реши проблема с превъоръжаването. Затова е необходима Национална програма със срок 10 – 12 години, солиден ресурс, ясни и балансирани приоритети и най-вече механизъм за професионално управление. С отмяната на Националната програма „България в НАТО и Европейската отбрана” от 2014 г. като стратегия за превъоръжаване през 2016 г. практически се блокира процеса и засега сме загубили четири години в изпълнение на ангажиментите от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс.
4.    Финансово осигурен план за възстановяване и поддържане на наличната техника може да има само в рамките на Национална програма за превъоръжаване с приоритет придобиване на ново и оперативно съвместимо в НАТО и ЕС въоръжение. В противен случай, старото въоръжение ще продължава да „изяжда” модернизацията и да ни държи извън структурата на силите на НАТО и ЕС, зависими от Русия.

Опитът от 1999 г. с приемането от Парламента на Военната доктрина и от МС на План 2004 показва колко важно е съгласието и в същото време лидерството на премиера за успех в тази област.

Основният извод е, че липсва визия, доверие и воля в институциите за обединение на усилията и справяне с проблемите в сферата на сигурността и отбраната. Липсва желание за постигане на национално съгласие по въпросите на отбраната, без което позитивна промяна не може да се очаква. Същевременно, очевидно съществува негласен консенсус между всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо засилване на влиянието на путинския режим в България.

Демократична България

Още новини

Ивайло Мирчев: В “Демократична България” не разбираме защо толкова много хора искат да сме зависими от Русия

Ивайло Мирчев: В “Демократична България” не разбираме защо толкова много хора искат да сме зависими от Русия

Христо Иванов: Няма български закон “Магнитски”, но някои среди ги е страх от нова вълна санкции

Христо Иванов: Няма български закон “Магнитски”, но някои среди ги е страх от нова вълна санкции

157 нарушения за българско гражданство са пратени на прокурор

157 нарушения за българско гражданство са пратени на прокурор

Ивайло Мирчев: Депутинизацията е важна за развитието на България и значи много неща

Ивайло Мирчев: Депутинизацията е важна за развитието на България и значи много неща

Антоанета Цонева: За православните българи в Република Сърбия е важно да имат богослужения на български език

Антоанета Цонева: За православните българи в Република Сърбия е важно да имат богослужения на български език

Покана за Общо събрание на МО Кърджали

Покана за Общо събрание на МО Кърджали

Всички новини

Медиатека

Божанов: Пощите вероятно не са имали активна антивирусна програма

Божанов: Пощите вероятно не са имали активна антивирусна програма

Правосъдният министър: ВСС няма да се меси в разследването на главния прокурор

Правосъдният министър: ВСС няма да се меси в разследването на главния прокурор

Йорданова: Законът за закриване на спецправосъдието влиза в сила в края на юли

Йорданова: Законът за закриване на спецправосъдието влиза в сила в края на юли

Всички видеа

Позиции

“Демократична България” внесе в НС предложение за създаване на временна комисия за изменение на конституцията

“Демократична България” внесе в НС предложение за създаване на временна комисия за изменение на конституцията

„Демократична България“: Бързо и ефикасно да бъдат неутрализирани заплахите срещу журналиста Атанас Чобанов

„Демократична България“: Бързо и ефикасно да бъдат неутрализирани заплахите срещу журналиста Атанас Чобанов

Категорично осъждаме нападението над център Rainbow Hub

Категорично осъждаме нападението над център Rainbow Hub

Всички позиции
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK