Коментар по техническия доклад, към доклада на Европейската комисия относно напредъка на България

17 ноември 2017, петък Facebook Twitter Viber

Техническият доклад, към доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, обичайно удобно се пропуска от управляващите, но в него се съдържат констатации, които са обратни на публично обявената и широко огласена „положителна” оценка на напредъка на България.

Дори родните политици упорито да подминават написаното там, всеки т.нар. „технически” детайл се чете внимателно от държавите – членки, от чието решение всъщност зависи отпадането на мониторинга за България.

• В процедурата за избор на председател на ВАС има обстоятелства, които пораждат въпроси. Отбелязва се фактът, че той е подкрепен от отиващото си ръководство на съда. Проведено е тайно гласуване от пленума на ВАС при обсъждане на кандидатите, за което има твърдение, че не е допустимо по действащата процедура.
• По повечето сигнали за проверка на интегритета на магистрати, които се получават в ИВСС не се образуват проверки.
• При разшираването на компетенциите на Специализирания наказателен съд и прехвърлянето на делата за корупционни престъпления на политици, магистрати и висши държавни служители не е спазена препоръката от Януарския Доклад (2017г.), че това решение трябва да бъде подготвено и съпроводено с адвекатвен анализ относно необходимите ресурси и правните последици на предвидените промени. Краткият скрок за влизане в сила на законовите промени задълбочава проблема. Спорът за това дали прехвърлянето на делата от общия съд към Специализирания наказателен съд не нарушава Конституцията, също е отбелязан.
• Изтъкната е острата реакция на магистратската общност и на Веницианската комисия срещу законодателните решения, нарушаващи съдийската независимост и върховенството на правото – възможността за отстраняване на съдия само въз основа на повдигнато обвинение и задължението за деклариране на членство в професионални организации.
• За поредна година не се вземат мерки за преодоляването на трайните и тежки дисбаланси в натовареността на съдилищата. Фрустрацията на съдиите и служителите от засегнатите съдилища също е посочена. Отновно се изтъква, че за поредна година няма окончателно решение за консолидация на слабонатоверни съдилища – напр. част от апелативните съдилища и 3 военни съдилища, както и че не се прродължава с анализа на 28-те административни съдилища.
• Работата по създаване на механизъм за разследване на действащия главен прокурор е зациклила, на практика напредък няма. Все още няма разработена процедура, която да позволява ефективно и независимо разследване при съмнение за извършено престъпление от действащ главен прокурор (както е препоръчано в Доклада на европейските прокурори и нееднократно е настоявано от Веницианската комисия и в решенията на ЕСПЧ). Изпълнението на препоръката е застинало на етап назначена работната група. Правителството явно е взело решение, че тази процедура за разследване трябва да се разшири и да обхване и председателите на ВКС и ВАС.
• Макар че през последните години са започнали значителен брой дела срещу висши дръжавни служители, както и министри и магистрати, те рядко водят до осъдителни присъди. Този модел сочи за генерален проблем.
• Надеждността на системата за борба с корупцията по високите етажи се оценява въз основа на окончателни присъди, влезли в сила. Рапортуването на нови разследвания и висящи наказателни производства далеч не е достатъчно. Всъщност проблемът се състои в липсата на успешни дела по обвинения в корупция на високопоставени лица – ситуация, която е в контраст с общото възприятие в обществото за наличието на проблем с корупцията по високите етажи в България. Този проблем изпъква още повече, когато се съпостави с високия общ брой на обвиненията, които се внасят от прокуратурата в съда.
• Борбата с корупцията по ниските етажи също няма видими резултати. Въпреки наличните планове за действие и други политики за противодействие на корупцията в министерствата, както и шумни публични изявления на министри, ръководещи сектори с висок корупционен риск, ЕК констатира, че конкретни резултати от тези мерки не са й представени.