България има системен проблем с руското влияние. (А и с други влияния.)

23 март 2021, вторник Facebook Twitter Viber

И точно заради сериозността на този проблем, всяко действие, насочено към неговото ограничаване заслужава позитивна оценка. Институциите и конкретните служители, които са си свършили работата в наскоро обявения казус с разкрити руски агенти, трябва да знаят, че имат обществена и политическа подкрепа за този курс на действие. Предателите трябва да си получат заслуженото по закон! Съобщението за обявяването на двама руски дипломати за персона нон грата във връзка с разкритията добавя към сериозността на институционалната реакция и също трябва да бъде приветствано. Демократична България ще бъде твърд поддръжник на всяко конкретно и сериозно усилие, насочено към укрепване на Българския суверенитет и сигурност. Ние никога не сме се съмнявали, че в българските служби и прокуратура въпреки всичко работят и много истински патриоти и смели професионалисти, на чиято роля в бъдеще се гради намерението ни за рестарт на тези институции.

Но и точно заради сериозността на положението, ние никак не можем да не кажем и друго.

Анонсирането на този казус носи всички белези на пропагандно мероприятие. Неприемливо е подобен случай да се превръща в платформа за координирани кампании от страна на Гешев и Борисов. Имаме изобилен опит с множество подобни казуси, които първо се използват за фойерверки, а после се разпадат зрелищно или угасват в тиха забрава, но във всички случаи ние плащаме сметката по неизбежните осъдителни присъди в Страсбург. Изводът е нерадостен, но еднозначен: личните PR цели на премиера и главния прокурор напълно подменят съдържанието и фокуса на институционалните усилия и по тази причина те са обречени на провал.

Не е никак трудно да се сетим, защо случай, който е бил в полезрението на властите ни от месеци, се реализира кампанийно точно сега: след звучните шамари от страна на ръководството на сенатската комисия по международни отношения за политическото статукво у нас и от страна на Кьовеши за Гешев, след изострянето на тона на Белия дом към Москва и неизбежните последици за Борисов, който има дълга история на обслужване на стратегическите интереси на Кремъл, на премиера и на главния прокурор спешно им е дотрябвала гръмка акция по освежаване на атлантическия им имидж. И то точно в средата на кампанията.

Ако не ставаше дума за моментен личен PR, а се преследваха някакви сериозни и трайни цели, вместо поредните фидел-кастровски излияния на Гешев и дребни заяждания от страна на Борисов с политическите му конкуренти, щяхме да видим най-малкото:

Сериозен разговор за политическата отговорност на досегашното ръководство в министерството на отбраната за продължаващата деморализация на личния състав;
Политически ангажимент за лустрация поне в службите (но как да стане това, когато основен авторитет на ГЕРБ, канен в листите им персонално от Борисов, е агент Николай, който лично блокира възможността за реална лустрация!?);
Вместо неясни подмятания за ролята на военна полиция, щеше да има оставка на Каракачанов;
Вместо молби към Путин да спре да ни шпионира, щяхме да видим цялостна политика за възстановяване на националния суверенитет…

Ето защо, по никой начин не може да бъде споделен задъхания ентусиазъм, с който на някои им се иска бързо да дадат пълна атлантическа индулгенция на Борисов, ГЕРБ и Гешев заради този случай.

Ние знаем, че проникването на кремълското влияние се разпространява в цялата система на националната сигурност, както и в други стратегически сфери като енергетиката, цели сектори от индустрията и, не на последно място, културата и ключови елементи от националната самоидентификация. Това проникване има дълга история и днес продължава да укрепва заради широко разпространения манталитет на волнонаемна провинциална клиентела на имперска Москва сред цели сегменти на политическия „елит“. Хранителната среда за това проникване е ендемичната корупция.

Държава, в която кой ли не може да заснеме премиерската спалня и да запише разговорите на премиера (а службите и прокуратурата покриват случая), в която по собствените признания на Борисов има цял черен пазар за компромати, никога не може да възстанови суверенитета си, докато не се избави от разложението на корупцията. Държава, в която има „почетна“ фигура като Доган, който продължава да бъде централен носител на нерегламентирано влияние, не подлежи на разследване и отговорност за корупция, бива третиран като елемент на националната сигурност и, едновременно с това, получава медал от Путин, а Ердоган бабува на следващата му сделка с Борисов, никога няма да има напълно еманципиран национален елит. Държава, която не може да излъчи десет минимално пригодни европейски прокурори, но може да не разследва ефективно КТБ и ЦУМ-гейт сучастието на руския генерален консул Гергов, да замита множество подплатени с косвени данни твърдения за корупция по най-високите етажи на властта, да погребе темата с вероятната употреба на “Новичок” срещу свой гражданин, никога няма да наложи своите правила на своя земя. Държава, в която десният премиер финансира с 3 милиарда народна пара енергийните прищевки на Кремъл и Белград без да може да обясни каква е нашата изгода от това и вече 10 години не се отказва да реализира „големия шлем“ на Гоце, никога няма да може да утвърди своята икономическа и енергийна самостоятелност. Държава, в която превъоръжаването се разглежда като поредица от гешефти, с които по най-примитивен начин да се „купи“ нечие благоволение във Вашингтон, вместо да е част от цялостна стратегия за модернизация на армията и полагане на отбранителния сектор като база за рестартиране на научните изследвания, иновациите и ред индустриални сектори, никога няма да заеме полагащото й се равноправно място в атлантическото семейство. Държава, в които службите продължават да не са прочистени от ченгета, ДСари и КГБейски чираци, в която милиционерщината заменя върховенството на правото, винаги ще бъде обречена на ниво на (не)доверие, при което с нейните служби се споделя информация, чиято стойност в очите дори на руснаците не надвишава 3-4 хиляди лева. Държава, в която по отношение на руското проникване се прави нещо единствено под натиск отвън и за PR цели винаги ще си остане заден двор на Кремъл и на който друг иска да си разиграе коня…

Ето защо, Демократична България се явява на тези избори със разработена програма, която да гарантира системното премахване на изброените фактори и така да ограничи нежеланите чужди влияния, включително чрез:

Дълбока реформа на прокуратурата, МВР и службите, осигуряваща равно и не-партизанско прилагане на закона и борба с корупцията;
Изчистване на регулаторите и администрацията от корупционни калинки;
Ефективна лустрация, но не само по отношение на обвързаности от периода до 1989 г., но и разкриване на корупционните и други зависимости от периода на прехода и въвеждане на систематични проверки за лоялност и по отношение на корупционна уязвимост в службите и администрацията;
Изграждане на системата за сигурност, по начин да гарантира демократичен политически контрол и служба единствено на националните интереси, включително и чрез възстановяване ролята на парламента;
Цялостно превъоръжаване и модернизация на въоръжените сили като база за възстановяване на самостоятелния отбранителен капацитет, рестарт на иновациите и инвестиция в изграждането на национален човешки капитал;
Решителна и систематична интеграция в структурите на НАТО;
Пълно възстановяване на енергийния суверенитет чрез либерализация и модернизация на енергетиката…

И да, всичко това е възможно. Нито ще е лесно, нито ще стане еднократно, но България го може и го заслужава. И не, нито Борисов, нито Гешев могат да бъдат част от решението. Единствено Демократична България може не просто да декларира всичко горенаписано, но и доказано разполага с капацитета и волята да го реализира.

Ето защо, решението е на 4ти април да се гласува с номер 11…