Българите в чужбина трябва да могат да ползват електронни услуги като тези в страната

05 януари 2022, сряда Facebook Twitter Viber

Най-прекият и бърз път на приобщаване на българите, живеещи в чужбина, към родината е, ако те имат същия достъп до електронни услуги като българите от страната. Около тази идея се обединиха участниците в работна среща, проведена днес в Народното събрание. Тя бе проведена по инициатива на председателя на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната Антоанета Цонева, като в нея участваха министърът на електронното управление и експерти.

Често пъти е необходимо да чакаш 6 месеца за консулска услуга, а в много страни, като Германия, където живеят 200 000 българи, консулствата недостигат, изтъкна активистът за отворени данни Боян Юруков. По думите му, пред българските консулства често пъти се извиват по-големи опашки отколкото пред индийските. Особено тежък проблем за българските граждани зад граница според него е безумно големият брой документи, които имат нужда от заверка. 

Трябва да си дадем сметка, че в съвременния свят никога няма да живеем всички българи постоянно в родината си, но връщанията в нея и контактите с нея могат да са много по-чести, ако ги улесним максимално, смята Антоанета Цонева. И постави въпроса, до каква степен могат да се дигитализират консулските услуги.

Електронната идентификация е предусловие за всякакви електронни услуги, включително и за българите в чужбина, заяви министър Божанов. Българите в чужбина не могат да ползват квалифициран електронен подпис и електронната идентификация на първо време, както и за българите от страната, ще е през мобилен телефон. Единствено здравните данни ще имат по-високо ниво на защита при ползването на здравни услуги в България, каза Божанов. 

Министърът, председателката на парламентарната комисия и участниците в срещата се обединиха около идеята да се направи преглед заедно с  представители на Министерството на външните работи на най-масовите  консулски услуги, които могат да бъдат дигитализирани. 

Вторият ефект от електронната идентификация е, че така ще може да се прави и онлайн промяна на настоящия адрес, което пък ще даде по-ясна представа къде са позиционирани съгражданите ни в чужбина и ще е основа за по-доброто планиране на ресурсите и капацитета, които са необходими на консулствата за да предоставят услуги на нашите сънародници. Към към септември 2021 г. справката на ГРАО сочи, че от 1990 г. досега близо 745 000 българи са посочили настоящ адрес в чужбина. Това е много под броя на хората, които живеят извън страната. Тази смяна сега става единствено на хартия, когато например се издават или подновяват документи за самоличност. 

На срещата беше обсъдена и необходимостта от структуриран подход за събиране на данни за това къде се намират българите зад граница. Една от най-големите пречки за развиването на съдържателна политика за нашите сънародници извън страната е именно липсата на достатъчно надеждни данни за тяхното разположение.