Мартин Димитров: Планирали сме допълнителни 150 млн. лева за сектор “Сигурност”

22 юли 2023, събота Facebook Twitter Viber

Планираме най-големия допълнителен разход в бюджета между първо и второ четене да бъде именно за сектор “Сигурност” – около 150 млн лева. Това заяви народният представител от “Продължаваме промяната – Демократична България” Мартин Димитров в предаването “Тази събота и неделя” по БТВ.

“Опитали сме се по максимално справедлив начин да отговорим на исканията на хората, така че първо да бъде справедливо, второ – да запазим бюджетния дефицит от 3%, което не е някаква самоцел. Това означава да има стабилни публични финанси и всички да знаят, че държавата ще изпълни своите плащания за пенсии и заплати”, каза още той и оцени този бюджет като много добър, предвид ситуацията, в която се намира страната. И припомни, че само преди няколко месеца служебният кабинет беше изправен на нокти и говореше за фалит на държавата с 6,5% дефицит.

Димитров посочи, че няма да има повишение на данъците и в тази връзка е внесъл редица предложения за намаляване на административната тежест в бизнеса. 

“Очакваме да дойде икономическият растеж и хората от малкия бизнес не трябва да бъдат товарени с допълнителни разходи. Да, трябва да има борба със сивата икономика, но не за сметка на голяма тежест за бизнеса. И по тази тема имаме много добър напредък”, каза той. 

По темата с концесията на пристанище “Росенец” Мартин Димитров заяви, че скоростното вземане на решение то да премине под контрола на държавата след двучасов публичен дебат вчера в парламента се дължи на неспазен регламент от служебното правителство на президента Румен Радев през октомври 2022 г., който е бил задължителен за целия Европейския съюз. “Тогава Радев решава да не провежда обществен дебат и да не изпълни този регламент. Без да пита парламента. Интересно е дали се е консултирал с определени компании по тази тема”, запита той.

Според депутата служебното правителство на Радев тогава е действало съмнително и по друг начин – поискало е нотификация от Европейската комисия през външното министерство, а не през транспортното, каквато е логиката в ситуацията. “Обърнал съм се към редовното правителство да изясним защо няма отговор. Дали тази процедура не е направена нарочно, за да не влезе в сила законът”, каза още той.