Настояваме да бъде предоставена възможност за дистанционно електронно гласуване на евроизборите 2019-та

15 февруари 2018, четвъртък Viber

Настояваме да бъде предоставена възможност за дистанционно електронно гласуване на евроизборите 2019-та

Централната избирателна комисия излезе с анализ на проведените симулации на електронно дистанционно гласуване, в който препоръчва на Народното събрание да отложи дистанционното електронно гласуване, предвидено в изборния кодекс за европейските избори 2019. Това изглежда е формалният механизъм, който ЦИК избра, за да се противопостави на електронното гласуване.

Това, което прозира от анализа е страх, грешни допускания и най-вероятно – политически натиск.

„Да, България!“ е твърдо за провеждането на дистанционно електронно гласуване, като необходима мярка за активно въвличане на по-младите поколения и българската диаспора в демократичния ни процес.

Конкретните аргументи, посочени в доклада, са до голяма степен несъстоятелни:

  • Липсата на готова национална схема за електронна идентификация не е причина за отлагане на електронното гласуване. Самият доклад на ЦИК посочва, че Квалифицираният електронен подпис (КЕП) е достатъчно надежден и макар да не е масово достъпен, има значително разпространение, което ще даде възможност поне на част от гражданите да гласуват, което е напълно достатъчно за първите електронни избори (напомняме, че в Естония на първите електронни избори гласуват онлайн под 10 хиляди души). Добавянето на националната схема за електронна идентификация впоследствие чрез надграждане на системата, е тривиално от технологична гледна точка.
  • Редица експерти, в т.ч. Лииса Паст, естонски експерт по киберсигурност, в своя публикация в европейския журнал по киберсигурност посочват, че няма 100% сигурни системи (нито електронни, нито хартиени), но прилагането на серия от мерки за защита, откриване и предотвратяване на атаки, може да осигури защита на демократичните права на гражданите. Г-жа Паст подчертава именно, че започването в по-малък мащаб би дало по-добра възможност за справяне с евентуални проблеми, с което подкрепя тезата, че използването единствено на КЕП на първите електронни избори е напълно приемливо. То е и допустимо от разпоредбите на Изборния кодекс. Още повече, че Законът за българските лични документи, дори след последното отлагане, предвижда електронни лични карти от януари 2019-та, което значи, че част от българските граждани ще разполагат със средство и за електронна идентификация по смисъла на Закона за електронната идентификация.
  • Грешно е допускането, че възможността гражданите да гласуват на хартия след като са гласували електронно, ще оскъпи и забави процеса. Оскъпяването би дошло единствено от напечатаните допълнителни бюлетини, като при очакваната активност за електронния вот и настоящите нива на резерви ще бъдат достатъчни; в дългосрочен план електронното гласуване би значело съкращаване на разходи за секции в чужбина (когато всички български граждани разполагат със средство за електронна идентификация).
  • Рискът от контролиран вот е също толкова голям, колкото и при хартиеното гласуване. Проблемът не е технологичен, а социален и психологически – ако избирателят е поставен в ситуация, в която да му се отнеме средството за идентификация (напр. КЕП или лична карта) след като е гласувал в присъствие на работодател, например, и след това той бива следен дали не е отишъл да гласува в секция, то наличието или неналичието на електронно гласуване не са решаващия фактор за този избирател – той ще подаде гласа, който му е казано, поради пълната си зависимост и страх. В същото време, чрез технически и организационни методи, като двуфакторна автентикация, анализ на риска и активен мониторинг в изборния период, контролираният и купен вот ще стане по-труден и скъп за реализиране, отколкото по традиционния начин.

От „Да, България!“ настояваме да бъде предоставена възможност за дистанционно електронно гласуване на евроизборите 2019-та, като се допусне идентификация с КЕП, а в момента, в който е готова националната схема за електронна идентификация, системата за дистанционно електронно гласуване да бъде надградена в съответсвие.

Киберсигурността е от ключово значение за националната сигурност, както „Да, България!“ неведнъж е посочвала. Но киберсигурност не означава да си заровим главата в пясъка, да скъсаме всички кабели, да изхвърлим всички компютри и да се оправдаем с риска от кибератаки. Институциите, в т.ч. ЦИК, трябва да са наясно с технологичните и организационни мерки за кибер защита.

На приложената графика (виж в пълен размер) сме описали процеса, заедно с нужните стъпки, за достигане до дистанционно електронно гласуване. Забавянията, липсата на бюджет и на експертно звено към ЦИК за 2018-та, показва и липсата на желание и готовност от страна на органа, съответно от страна на издигналите го политически партии, за реално въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Налице е явен опит да се спре дори инерцията, достигната след референдума за дистанционно електронно гласуване и приетия след това Изборен кодекс.

В „Да, България!“ смятаме, че е недопустимо да оставяме страховете на политическата класа да определят бъдещето на демократичния ни процес.

Още новини

“Демократична България” внесе 9 законопроекта за по-модерна, прозрачна и справедлива държава

“Демократична България” внесе 9 законопроекта за по-модерна, прозрачна и справедлива държава

Мартин Димитров: Същият екип – Гълъб Донев и Росица Велковa отново говорят за нереални дефицити, както беше през 2022 г.

Мартин Димитров: Същият екип – Гълъб Донев и Росица Велковa отново говорят за нереални дефицити, както беше през 2022 г.

ДБ изпраща сигнал до прокуратурата и ДАНС във връзка с данни за възможно заобикаляне на санкционни режими на ЕС и риск от изпиране на пари при придобиването от Валентин Златев на имоти

ДБ изпраща сигнал до прокуратурата и ДАНС във връзка с данни за възможно заобикаляне на санкционни режими на ЕС и риск от изпиране на пари при придобиването от Валентин Златев на имоти

Основната задача на кабинета и парламентарното мнозинство през следващите 60 дни е да приемат реалистичен бюджет с дефицит до 3%

Основната задача на кабинета и парламентарното мнозинство през следващите 60 дни е да приемат реалистичен бюджет с дефицит до 3%

Мартин Димитров: Предлагат ни огромен нов дълг, без план за оптимизиране на разходите, модернизация на администрация и овладяване на дефицита

Мартин Димитров: Предлагат ни огромен нов дълг, без план за оптимизиране на разходите, модернизация на администрация и овладяване на дефицита

Божидар Божанов: Прекомерният дефицит ще е функция от отказа от реформи - предупреждавахме за това и днес виждаме отново отстъпление от дадени от управляващите заявки

Божидар Божанов: Прекомерният дефицит ще е функция от отказа от реформи - предупреждавахме за това и днес виждаме отново отстъпление от дадени от управляващите заявки

Всички новини

Медиатека

Александра Стеркова в "България сутрин"

Александра Стеркова в "България сутрин"

Божидар Божанов в "Неделя 150"

Божидар Божанов в "Неделя 150"

Александра Стеркова в "Добро утро, Европа"

Александра Стеркова в "Добро утро, Европа"

Всички видеа

Позиции

Културата не може да бъде първата жертва на бюджетната безотговорност

Културата не може да бъде първата жертва на бюджетната безотговорност

Декларация от "Демократична България"

Декларация от "Демократична България"

“Демократична България” внесе законопроект за изцяло машинно гласуване

“Демократична България” внесе законопроект за изцяло машинно гласуване

Всички позиции
Използваме бисквитки на нашия уебсайт, за да подобрим неговото представяне и вашето преживяване. Ако продължите, ще приемем, че сте съгласни с това. OK