Искане за налагане на вето на § 6 и § 11 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.

04 декември 2017, понеделник Facebook Twitter Viber

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            УВАЖАЕМИ ПРЕЗИДЕНТ РАДЕВ,

Обръщаме се към Вас с настояване да упражните правомощията си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията и да върнете § 6 и § 11 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., приет на 29 ноември 2017г., за ново обсъждане в Народното събрание.

В § 6 и § 11 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2018 г. се предлага пълна забрана на реимбурсиране на нови лекарства и нови дейности. Приемането на текста означава на практика мораториум за медикаменти, които са достижение на съвременната медицина, вече се заплащат в останалите държави от Европейския Съюз и са от жизненоважно значение за хиляди граждани в България.

Решението на Парламента да установи мораториума е акт на противоконституционно посегателство върху правата на пациентите в България. Осигуряването на равен достъп до лекарства на всички граждани на Европейския съюз бе потвърдено наскоро като приоритет и за България, а приетите промени правят точно обратното.

Механизмът на навлизане на нови лекарствени продукти на българския пазар е ясен и предвидим. Повече от година съществува и ефективно работи Комисия по оценка на здравни технологии, оценяваща терапевтичната полза и фармакоикономическата перспектива на всяка нова молекула. Само след позитивна оценка и последващи преговори за отстъпка между НЗОК и производител, съответната терапия може да бъде включена в Позитивен лекарствен списък. От 2016 година насам НЗОК има и ефективни механизми за договаряне на максимална обща стойност на заплащане. Промените в Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2011 г., изм. и доп., бр. 48 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), публикувани в Държавен вестник на 7-ми ноември 2017 г., гарантират пълно спазване на договорена прогнозна стойност на заплащане от страна на НЗОК.  Мораториумът засяга около 20 нови терапии на стойност около 25 млн лева с вече договорени отстъпки по действащия в България механизъм, като част от тях са животоспасяващи или без налична лекарствена алтернатива на българския пазар. Някои от тези медикаменти са по-разходоефективни в сравнение с вече заплащани терапии. Не на последно място може да се спомене, че за някои от тези терапии пациенти са в очакване от няколко години.

Мораториумът за нови дейности на практика спира развитието, инвестициите и инициативата в сектора за цяла година. Ако България трябва да предложи достъп до нови технологии и терапии на гражданите си, наравно с гражданите на останалата част от ЕС, то с тази мярка, предлагана под претекст на спестяване на средства, разходите просто се отлагат. Това отлагане обаче води и до натрупване на финансови разходи, защото медицината се развива постоянно и 2019 г. ще ни очакват още нововъведения за финансиране.

При настоящата сложна финансова ситуация опитът за оптимизиране на бюджета на НЗОК е повече от нужен. Това обаче не може да бъде постигнато със забрана за иновации и достъп до терапия на пациентите. Опитът по такъв елементарен и механичен начин да се решат тези проблеми издава безсилието или нежеланието на управляващите да се борят с корупцията в системата и да осигурят по-качествено здравеопазване на хората. Само цялостен ефективен контрол, прозрачно и модерно електронно управление на сектора могат да доведат едновременно до покачване на медицинския стандарт, предвидимост на разходите и устойчива система на здравеопазване.  Замразяване на системата и мораториум 2018 са сигнал за прехвърляне на отговорност за здравето на българските граждани. Нещо повече, те представляват подкрепа за статуквото и просто „пазене на територията“ от нови участници, които биха могли да предложат по-изгодни продукти и да намалят разходите. Инвестицията в здравеопазване е инвестиция от национално значение за развитието на обществото.

В днешно време в сферата на здравеопазване, докато светът въвежда приоритетно и своевременно високо технологични дейности, валидира и прилага иновативни лекарствени терапии, върви към ера на „персонализирана медицина“, у нас все още стои въпросът за адекватно здравеопазване. Към настоящия момент, чрез решенията си управляващите не показват държавнически подход и грижа към бъдещето и здравето на нацията ни. Забрана за нови лекарства и нови дейности по същество е незачитане правата на пациентите по отношение на ефективно лечение и  дискриминация на региони, където съответната болнична медицинска услуга не се предлага към настоящия момент.

Ето защо, Ви призоваваме да упражните своето право на вето и да върнете § 6 и § 11 от Закона за Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.

4  декември 2017 г.

Христо Иванов – Преседател на

ПП „Движение Да България“