Право на отговор

02 юни 2017, петък Facebook Twitter Viber

В последните дни бяхме свидетели на поредната координирана медийна кампания, която цели да дезинформира българското общество и да отмести фокуса на внимание от факта, че в парламента има негласна коалиция против съдебната реформа, а изборите за нов ВСС и председател на ВАС се превръщат в окончателно превземане на съдебната власт от съдебната номенклатура, обслужваща мафията. Преобладаващата част от медийните публикации обаче съдържат неверни твърдения и манипулативни внушения.

Твърди се, че в качеството си на правосъден министър, председателят на ПП „Движение Да България“ Христо Иванов е внесъл законопроект, позволяващ всички лишени от свобода граждани, след изтърпяване на част от наказанието си, да бъдат освобождавани единствено въз основа на заявено от тях желание и едва ли не автоматично.

Цитираните в медиите изменения на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Наказателния кодекс са приети в изпълнение на задължения на България по пилотно решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Нешков и други срещу България“. Това решение дава насоки какви превантивни и компенсаторни мерки трябва да бъдат предприети и поставя срок за изпълнение, който изтече на 1 декември 2016 г. Препоръка страната ни да внесе законови изменения в режима на условно предсрочно освобождаване е отправена и от Комитета на Министрите на Съвета на Европа и в контекста на многобройните силно критични доклади на Комитета против изтезанията по отношение на страната ни. Припомняме, че на 26 март, 2015 г. Комитетът против изтезанията излезе с изключително остра декларация по отношение на България, в която се констатираше системно неприлагане на отправяните в течение на 20 години препоръки по отношение на статута на лишените от свобода в страната ни. Основен приоритет за екипа на Иванов беше изваждането на страната ни от положение на системно критикувана държава в областта на третирането на затворниците. В резултат на тези усилия, България започна да получава първите позитивни констатации в тази област.

Обективността изисква да се отчетат следните факти:

1. Законодателните изменения, изработени от екипа на Иванов, по никой начин не предоставят правото на автоматично предсрочно освобождаване на лишените от свобода. Всяко подадено искане се разглежда от две съдебни инстанции, след като бъде съобразена преценката на затворническата администрация и Прокуратурата. Както е записано в междувременно постановеното от Софийски апелативен съд решение по искането на един от двамата от групата „Наглите“, съществуването на формалните основания не води автоматично до произнасяне на съда в желаната от осъдения посока. „Това е така, защото в рамките на тази процедура се преценят широк кръг от предпоставки и обстоятелства, а не се регистрират само формални критерии. Следва внимателно да се изследват данните за личността на осъдения и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностово развитие“.

2. Не са предлагани изменения в изискванията за предсрочно освобождаване, които биха поставили членовете на групата за отвличания „Наглите“ в по-благоприятни условия, в сравнение с предишния режим.

3. Единствената предложена от екипа на Иванов промяна, която има някакво отношение към този случай, е въвеждането на възможност изтърпяващият наказание „лишаване от свобода“ да може да получи съдебно разглеждане на молбата си, независимо от инициативата на началниците на затвори. Публична тайна е обстоятелството, че липсата на подобна възможност до момента притежаваше сериозен корупционен потенциал, и внасянето на предложения за предсрочно освобождаване от страна на затворническата администрация често се предпоставяше не от поведението на осъдения, а от финансовите му възможности. Това обаче касае единствено задвижването на процедурата, а не как и при какви условия завършва тя. Отново, крайното решение зависи от преценката на съда на две инстанции и при отчитане на становището на затворническата администрация.

4. Предложените изменения не са внесени за разглеждане в Народното събрание във времето, в което Христо Иванов е министър на правосъдието. Половин година след депозиране на неговата оставка те са разгледани повторно от работна група към Министерството, в тях са внесени изменения, след което са одобрени от Министерски съвет. Измененията са приети от Народното събрание във вида, в който са предложени от екипа на правосъдния министър Екатерина Захариева.

В този смисъл, поправка „Наглите“ няма, доколкото измененията не са поставили тях или лица в тяхното положение в по-благоприятни условия с оглед шансовете за удовлетворяване на тяхно искане за предсрочно освобождаване. Измененията в режима на предсрочно освобождаване не са в основата на едно или друго съдебно решение по тяхно искане за предсрочно освобождаване. Приетите изменения не са предложени от екипа на Христо Иванов. От тази гледна точка, всякакво обвързване между съдебното решение по искането на „Наглите“ и работата на екипа на Христо Иванов представлява заблуда на общественото мнение.

На последно място, екипът на Иванов инициира изработване на изцяло нова наказателна политика. Усилие, продължено от екипа на г-жа Захариева. В рамките на новата наказателна политика трябва на научна основа и след сериозен обществен дебат да се заложат основните параметри на конкретните наказания и възможностите за тяхното смекчаване за отделни категории. Вместо кампанийни „кръпки“ в наказателното ни законодателство, които често създават повече проблеми, отколкото решават, е необходим модерен системен подход. Важно е да се отбележи, че мотивирането на изтърпяващите наказание да се поправят и реинтегрират в обществото е част от всяка модерна наказателна политика. Призоваваме г-жа Цачева да продължи приоритетно усилията по довършване работата по новата наказателна политика на страната ни.