• Има ли адекватна държавна грижа за психичното здраве в България?
• Какво се случва с добрите пожелания в стратегиите на държавата? 
• Как се отразява пандемията върху психичното здраве на българите? 

“Особеното при тази пандемия, съчетана с мерките срещу нея, е че всъщност върху психиката на хората действат две заплахи, които са противоположни. Когато има една заплаха, човек се мобилизира, съставя някакъв план как да се справи с нея и може да усети страха или отчаянието, когато всичко отмине, след като се е справил с проблема. Вирусът и коментарите за болните, за смъртните случаи, ни притискат да стоим вкъщи и да се отказваме от най-различни дейности. И обратното - страхът от обедняване, от глад, ни кара да излизаме навън и да търсим възможност да си изкараме хляба, като в същото време поемем риска да се заразим. Ако само едната от двете заплахи за нас лично е сериозна, човек понася по-леко цялата ситуация, но затова пък се настройва много враждебно към другата група.”

• Какво е най-доброто съотношение между онлайн и офлайн обучение?
• Грешка ли беше присъственото начало на учебната година? 
• Какви биха били адекватните мерки от страна на правителството? 
• Какво може да даде на България една добре функционираща система за онлайн обучение?  

Първият ни събеседник беше Иван Лалев - председател на местната организация на "Да, България" в столичния район Сердика, който съвсем наскоро алармира за безстопанственото отношение на Столична община към къщата на Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева или Райна Княгиня, известна с ушиването на главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за априлското въстание, както и с факта, че е първата дипломирана акушерка в България.

Поговорихме и с Александра Стеркова - юрист с експертиза в областта на културното наследство за това какви са адекватните мерки за опазването на недвижимите културни ценности и какво прави Демократична България в СОС по темата.

• Каква е стойността на подобна акция? 
• Какви качества трябва да носи един политик, за да го изпратят младите хора в парламента? 
• Какво ще е най-важно на предстоящите избори? 

• Как в Овча купел I може да бъде решен въпросът с частните парцели в междублоковите пространства? 
• Каква е ролята на районния кмет при провеждането на обществено обсъждане за нов Подробен устройствен план? 
• Предвидени ли са места за детски градини за микрорайони 4,5 и 6 в това предложение? 

Константин Павлов - кмет на район "Лозенец" от Демократична България

Как се случват хубавите неща в общината?

Каква е връзката между липсващата децентрализация в управлението на София и лошите тротоари? 

Има ли логика районите в големите градове да нямат финансова независимост? 

Какво е необходимо, за да запази един стар квартал атмосферата си? 

За малките квартални фестивали или как липсата на големи публични пространства в Лозенец може да се превърне в предимство. 

Има ли по-големи пречки от корупцията пред това да имаме дигитализирана община?

Каква следва да бъде ролята на Дигиталния борд към Столична община?

“Политическата воля започва с тези стъпки - да го има, да е написано, да е заявено, да е потвърдено. Но след това, когато се удари някой камък и когато се окаже, че има бариера, трябва политическата воля да отиде и да я вдигне тази бариера. Политическата воля трябва да премества всеки малък камък - ако в някой закон, например, нещо липсва, трябва общината като столична да комуникира с централната власт или директно с депутати и да инициира промяна в това законодателство. Ама това не да стане след три години и тогава да каже “Ами то няма промяна в законодателството”, а да го направи сега. Това е политическата воля.” - Божидар Божанов, експерт по електронно управление и член на НС на "Да, България!"

Чуйте разговора ни за дигитализацията на столична община в епизод 50 от Да България подкаст. Актуалният повод - първото заседание на т. нар. Дигитален борд към Столична община.

От кого зависи независимостта на България? 

Можем ли да си гарантираме честни избори и какъв е залогът пред “Операция Независимост”? 

Кои са най-важните за независимостта хора в изборния ден? 

Как картелът, който управлява България, затруднява гласуването за българите в чужбина и какво прави Демократична България по този въпрос?

И на финала - една допълнителна, много лична причина да се запишете за застъпник на Демократична България по време на следващите избори. 

Защо изграждането на крайградска железница, която да свързва предградията на столицата с централните части на града би намалило броя на автомобили в София и въздушното замърсяване в града? Как могат да се използват вече изградени ЖП линии от БДЖ?

До какво ще доведе въвеждането на билет, за градската железница, с фиксирана цена, обединен с градския транспорт и метро? Наблюдава ли се агломерация в Софийка област?

Метрото ли е единствената алтернатива за комфортно придвижване в града и защо Метрополитен АД променят първоначалните планове за изграждане на станции? До какво всъщност води свръх-инвестирането в строителство на градски магистрали и пътища?

Във втората част на разговора разискваме как  да се обезопасят пешеходните пътеки, как да се осигури комфорт на гражданите, придвижващи се по тротоарите и защо изграждането на по-широки булеварди води до образуването на задръствания?

Как могат да бъдат спасени градските паркове от презастрояване със заведения и жилищни сгради и защо използването на асфалт за изграждане на алеи в тях не е удачно решение?

Работят ли в полза на пешеходците бутоните по светофарите? Как ще се отрази осигуряването на предимство за пешеходците в пиковите часове?

Защо при големите инвестиции и демонстриран ангажимент от сегашната общинска управа към градския транспорт намалява броя на пътуващите с него? Как да бъдат привлечени повече пътници в градския транспорт?

Правилно ли е структуриран Центъра за градска мобилност? Каква е основната му цел? Каква реформа е необходима там?

Какво се случи с трамвайните трасета в София и каква трябва да бъде ролята на трамваите в градския транспорт? Къде беше пропуснато да бъдат изградени нови метростанции? Възможно ли е трамваят да бъде по-бърз от метрото?

Как да повишим привлекателността на градския транспорт в София? Какво да правим с вече изградената инфраструктура?

Какви са функциите на Постоянната комисия по Транспорт и туризъм в Столичния общински съвет?

Какви трябва да са цените за градския транспорт в София и как да бъде структурирана тарифата за превоз?

Как ще бъдат финансирани идеите на реформи на „Демократична България“ в градския транспорт?

Къде е мястото на частните концесионери в градския транспорт в София?

Как трябва да бъдат преструктурирани операторите на градския транспорт в София?

С Виктор разговаряме и за някои от детайлите в градския транспорт..

Каква е разликата между електробус и тролейбус? Какви видове електробуси съществуват и какви са перспективите им?

Ще има ли промяна в маршрутната схема на градския транспорт в София и какви са стратегическите цели на „Демократична България“?
Има ли връзка между транспорта и замърсяването на въздуха?

В какво състояние е нощния транспорт в София и какво трябва да се направи с него?

Какво да се направи с достъпа към Витоша и другите околни планини?

Какви са големите проблеми с автомобилния трафик в София? Липсват ли булеварди в столицата? Как трябва да се разрешат някои специфични случаи, като бул. „Тодор Каблешков“, бул. „Източна тангента“ и бул. „Копенхаген“?

Върху какво се базира философията на необходимата реформа в автомобилния трафик в София?

Какво са „пробиви“ и къде трябва да бъдат направени? Накъде трябва да продължат бул. „Пенчо Славейков“ и бул. „Копенхаген“?

Каква е философията „Демократична България“ за околовръстното шосе на София?

Как трябва да се реши въпроса с обществените паркинги в София?

Сбъркана ли е системата за „синя“ и „зелена“ зона в София? Има ли проблем с трафика на товарни превозни средства в центъра на града? Какво трябва да предприеме общината в кварталните улички?

Как трябва да се подобри контролът върху автомобилното движение в града? Само скорост ли трябва да измерват уличните радари?

Какво представляват споделените автомобилни превози и каква трябва да бъде съдбата им в София?

Как и защо трябва да бъде стимулирана употребата на електромобили в София?

Къде е сърцевината на проблема и откъде трябва да започне разрешаването им? Тома Белев – „Общия устройствен план трябва да се промени, а за това трябва мнозинство в СОС. “

Каква е ситуацията с реституираните имоти в парковете и какви рискове носят те за зелените системи на столицата? Продължава ли източването на публични средства чрез съзнателното забавяне на отчуждаванията за целите на инфраструктурни проекти и паркове?

Какво е останало от идеите за „Зелените клинове“ на арх. Мусман, които трябва да свързват центъра на София с околните планини?

Защо е толкова скъпо човек да се качи на Витоша?

Какво се промени с факта, че вече работят лифтовете „Витошко лале“ 1 и 2 за достъпа до планината?

Колко чист е въздухът в София и какво може да се промени? Какво ще се случи с инсинератора за изгаряне на отпадъци в София и отоплението с твърдо гориво?

(Авторът на снимката на Любомир Костадинов е Юлия Лазарова)

Какво става с обществените поръчки за националната електронна идентификация? Как гражданите могат да участват в управлението на града с нейна помощ?

Какво е дигитален град? Какво означава обслужване без гише? Какво представляват електронизираните регистри?

Каква е функцията на портала за бизнеса в София?

Какви проблеми в мобилността и паркирането ще разрешат интелигентните решения? Какви интелигенти решения, съществуващи по света, е възможно да бъдат въведени в София?

Какви административни промени ще се наложат в Столична община, за да бъде извършена дигиталната трансформация?

Къде се намира България в сравнение с другите европейски страни по отношение на управлението на отпадъците? Какво е кръгова икономика? Какви са плановете за превръщане на отпадъците в гориво и доколко в Европейския съюз се изгарят отпадъци?

Достатъчно ли е добър ли е контрола върху изхвърлянето на отпадъци и в коя точка трябва да се упражнява той? Какво представлява принципът „замърсителят плаща“? Как може да се противостои на недобросъвестни граждани, които не спазват правилата за разделно събиране и изхвърляне на отпадъци? Какъв е „италианския модел“ при управлението на отпадъците? Какви са предимствата на подземните контейнери за отпадъци? 

Коя система за справяне с отпадъците предлага „Демократична България“?

Колко важна за успеха на реформата е информационно-разяснителната кампания и как трябва да бъде проведена? Каква ще е ролята на планираната „Зелена полиция“?

На пресконференция на открито в един от софийските паркове изказвания направиха съпредседателите на „Демократична България“ - Атанас Атанасов (лидер на ДСБ), Борислав Сандов (съпредседател на Зелено движение), Христо Иванов (председател на „Да, България!“) и самият арх. Игнатов.

Атанас Атанасов: „Това е следваща стъпка в нашата политическа битка за промяна на България“.

Борислав Сандов: „Ние сме уверени, че архитект Борислав Игнатов има качествата, експертизата и желанието за промяна, за да създаде по-добро място за живот за една четвърт от българите“.

Христо Иванов: „Този избор не е просто избор между обещания, а избор между политики и капацитет за тяхното изпълнение. Капацитетът е въпрос на екип, на общински съветници, които могат да формират една група в Общинския съвет с ясна физиономия. Ние се явяваме като ясна политическа сила, която да даде на софиянци ясен политически избор... Общинският съвет е реалният демократичен орган на местното самоуправление“.

Архитект Борислав Игнатов: „Важно е в Общинския съвет да имаме мнозинство, да имаме там силни хора, хора, които са компетентни, с които можем да съставим истински план-график за действие… Трябва ясно да си даваме сметка, че мандатът е четиригодишен и искам още в първите дни на този мандат съгражданите ми да видят реални промени. “

Чуйте изказванията на лидерите и представянето на кандидата в записа.

Колко ни струва заседналия начин на живот? С какви болести ни застрашава той? Какво ни коства медицинската помощ за тези болести чисто финансово? Колко физическа активност ни е необходима дневно, според нормите на Световната здравна организация?

Разговаряме с Михал и за инфраструктурата, която е необходима за тази цел, както спортната – паркове, басейни, спорни зали, писти, публични спортни съоръжения и др., така и неспортната – осветление, настилки, алеи и др.

Какви са статистическите показатели за физическата активност на българите, има ли още какво да се желае и какво може още да се направи по въпроса? На какви решения са се спрели други европейски държави като Швеция, Полша и Швейцария?

Защо и как се правят мнозинството от спортните обекти в България?

И накрая, но не на последно място – каква е ролята на публичните чешми и публичните тоалетни в тази политика?

Ангел Стефанов е заемал два пъти позицията на омбудсман в Столична община и затова с него обсъждаме историята на длъжността „обществен представител“ (както е официалното ѝ наименование) и нейната роля в българските общини. Кои общини излъчват обществен представител и какво прави той? Колко общини имат омбудсмани в момента? Преди или след местните избори трябва да бъде излъчен новия обществен представител? От какви дефекти страда започналата на 13 юни 2019 г. процедура и в какво се състоят рисковете, ако тя бъде продължена по начина, по който е започнала? Защо така започналата процедура би могла да е причина да бъде подложена на риск легитимността на новия обществен представител и в какво се изразява този риск? Защо е необходимо омбудсманът да се ползва с доверието на СОС? Как омбудсманът си подбира екип и какъв е статутът му в рамките на общинската администрация? 

Разглеждаме и Декларацията на „Демократична България“ по повод започналата процедура, както и най-добрия начин да продължат нещата от тук нататък.

Защо НАП държи данни от 10 години назад и кой трябва да бъде санкциониран? В какъв срок КЗЛД трябва да се произнесе?

Какво означава обвинението в „тероризъм“ на Кристиян Бойков? Как може да се докаже умисъл? Налице ли организирана престъпна група, каквато е тезата на прокуратурата? Какво може да предприеме всеки гражданин, който установи че данните са му изтекли?

С госта обсъждаме и на какви обезщетения можем да разчитаме, ако установим че сме пострадали от теча, както и как можем да докажем че сме пострадали.

Какво означава „колективен иск“ и в какъв случай може да се предприеме такова действие? Какво може да се очаква от подаването му?

Какво НАП обясниха за съществуването на файл „QNEQNEV“? Полезна ли е услугата на НАП да открием дали сме засегнати от теча? Какво НАП не са предприели все още и как да се справим с евентуалната „разсеяност“ на КЗЛД?

Законно ли е да разглеждаме и анализираме изтеклите данни? Кой има право да разглежда и анализира?

В допълнителния разговор обсъждаме с Димитър какво представляват доказателствата, които прокуратурата изпрати до медиите, заявлението на НАП че „само“ 189 души трябва да сменят личните си документи, и за заплахата, която представляват пръскачките за националната сигурност.

И накрая – защо и от кого „Да, България!“ беше замесена в цялата работа?

Опитваме се да изясним доколко е ясно какво точно се е случило, за да изтекат данните и защо размерите на теча са толкова големи. Как се е получило така че е било толкова лесно да бъдат измъкнати данните на милиони български граждани? Само данни от НАП ли са изтекли? Защо са изтекли данни, които НАП въобще не трябва да съхраняват, а трябва да бъдат изтрити? Защо НАП съхранява данни от други институции? Какво означава файлът „Яне Янев“ и на какви въпроси трябва да отговори НАП във връзка с него? Къде да търсим отговорността за тази катастрофа? Каква е ролята на Галя Димитрова, шеф на НАП, която взе „отговорното“ решение да не си прекъсва отпуската заради теча? „Магьосник“ ли е хакерът, проникнал в информационните системи? Какво технологично ниво е демонстрирала НАП, въз основа на установените факти?

Чии оставки искаме в „Да, България!“ и „Демократична България“ заради случая? Кой е най-големия риск от изтеклите данни и какво може да направи всеки гражданин, за да се защити? Какво следва от тук нататък? Какви са минималните изисквания към поддръжката на информационните системи в администрацията?

Защо няколко бизнес асоциации написаха писмо до главния прокурор като се оплакаха от високите цени на тока, от действията на Българския енергиен холдинг и на ръководството на ТЕЦ „Марица изток 2“?

Кои са основните производители на електричество в България? Как топлофикациите участват на енергийния пазар? Каква беше причината да се създаде българска енергийна борса и тя работи ли? Защо държавата не успява директно да продаде на бизнеса евтиния ток, който произвежда?

Как „Топлофикация“ – София печели от продажбата на електроенергия? Защо съществуват реално две борси за електроенергия? Законни ли са сделките, които се сключват на тях? Какво представляваше източването на предприятия в началото на 90-те години и колко си прилича източването на енергетиката днес с него?

С Виктор Минчев обсъждаме дали политиците от ГЕРБ в енергетиката са безсмъртни и как са протекли събитията около оставката на Петър Илиев, председател на НЕК? Какво представляват „счупените търгове“ на пазара за електроенергия и колко струват на нас, данъкоплатците?

Продължаваме с разговор за „Топлофикация“ - София. С какво мнозинство са били назначени на работа мениджърите в дружеството и кой е гласувал за тях? Как точно „Топлофикация“ продава електроенергията си на пазара и защо не използва лиценза си за участие на борсата? Какво пречи на икономическото оздравяване на „Топлофикация“?

Обсъждаме как България се е самоизолирала от пазара на електричество в Европа и доколко това е законно в рамките на ЕС.

Колко е трудно всъщност да се оправят нещата? Защо ГЕРБ не предприема нищо по освобождаване на пазара на електроенергия? Как всъщност се прикрива вдигането на цената на електричеството за гражданите? Скъпа ли е зелената енергия и тя ли е причината за качването на цената на тока?

Как българската държава си осигурява безлихвен кредит за милиарди на гърба на бизнеса? Къде са парите в момента?

Какви срокове текат в момента за номинациите за местните избори за номинирането на кандидати за общински съветници и на кандидат кметове? Кой може да се кандидатира и кой може да номинира? Какви документи трябва да бъдат подготвени за всеки номиниран? Какъв е срокът за номиниране на общински съветници и на кандидат-кметове? Кога трябва да бъдат номинирани хора за Общинските избирателни комисии (ОИК)? Какви видове кметове номинираме? Как ще бъдат определяни кандидатите за кметове? С какво са различни номинациите за кметове от кандидатите за общински съветници? Каква ще бъде ролята на местните организации? Как ще протичат гласуванията в местните организации? Каква е ролята на партньорите в коалицията - ДСБ и „Зелено движение“? Какво ще се случва в общините където нямаме местни организации?

Уточняваме как в процеса ще могат да участват членовете на „Да, България!“, които не членуват в местните организации, където членуват?

Призивът на Комисията е да се подават документите колкото може по-рано, за да не се струпват всички кандидатури в последния възможен момент.

**** Информация и формуляри за номиниране ****
Всички номинации да бъдат изпращани на мейл: kandidati@dabulgaria.bg

На следните линкове ще намерите формулярите за номинациите:

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“, кмет на община, районен кмет или кмет на кметство на местните избори през 2019 г.

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ общински съветник от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ на местните избори през 2019 г.

Декларация-съгласие на кандидата за съответствие с изискванията на чл. 6. от Правилата за подготовка и провеждане на местните избори през 2019 г.

Не чакайте последните дни, защото тогава ще се разглеждат стотици заявления и всяка грешка в документите може да е много неприятна.

**** Подкрепете ни! ****
Подкрепете Подкаста на „Да, България!“. Последвайте ни в социалните мрежи. Харесайте страницата ни във Фейсбук. Харесате или споделете разговор, който ви е направил впечатление. Дарете средства.

****

Кои са важните срокове за номиниране на кандидати за общински съвети и кметове? Каква е политическата цел на „Демократична България“ и какво очакват избирателите от нея? Каква е ролята на изборите в демократичния процес и къде е мястото на „Демократична България“ в него?

Какво показват политическите сценарии, които се развиват в момента в България? Каква коалиционна политика е избрала „Демократична България“ и каква е ролята ѝ в политическата стратегия за изборите? Към какви принципи и критерии ще се придържа „Демократична България“ при участието си в местни коалиции? Кои са потенциалните ни партньори по места? Къде се намират червените линии, които няма бъдат пристъпени?

Във втората част на разговора обсъждаме ролята на местните организации и за процеса на одобрение, през който ще преминат кандидатите за изборни длъжности. Какви гаранции ще има за качеството на кандидатите? Какво ще представляват този път вътрешните избори за листите? С какво ще е по-различна кампанията в София? Какви организационни разлики ще има с европейските избори?

В третата част на разговора обсъждаме опита от изборите в Истанбул и изтичането на лични данни от НАП. Работи ли демокрацията и проработи ли тя в Турция? Какво е значението на информационния пробив в НАП за електронното управление и за доверието в България?

**** Информация и формуляри за номиниране ****
Всички номинации да бъдат изпращани на мейл: kandidati@dabulgaria.bg

На следните линкове ще намерите формулярите за номинациите:

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“, кмет на община, районен кмет или кмет на кметство на местните избори през 2019 г.

Заявление за номиниране на кандидат на ПП „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ общински съветник от листата на „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ на местните избори през 2019 г.

Декларация-съгласие на кандидата за съответствие с изискванията на чл. 6. от Правилата за подготовка и провеждане на местните избори през 2019 г.

Не чакайте последните дни, защото тогава ще се разглеждат стотици заявления и всяка грешка в документите може да е много неприятна.

**** Призив за подкрепа ****
Подкрепете Подкаста на „Да, България!“. Последвайте ни в социалните мрежи. Харесайте страницата ни във Фейсбук. Харесате или споделете разговор, който ви е направил впечатление. Дарете средства.

****

Трябва ли всички кучета да носят намордници? Как да определим едно куче като агресивно? Кои са най-важните мерки, които трябва да се вземат, ако кучето е агресивно и какво предвижда законът в този случай? Какво трябва да се направи с нелегалните развъдници на кучета, котки, змии и др.? Как да бъде намерен баланс между интересите на гражданите, които имат кучета и тези, които не харесват кучета? Какво трябва да се предприеме към стопаните на кучетата, нападащи хора? Кой трябва да следи за спазването на закона и как трябва да бъде прилаган той? С коя порода кучета има най-много ухапвания? Как да бъдат решени проблемите със агресивността на селските кучета и на кучетата по строежите? Кои са първите стъпки към разрешаване на проблемите с кучетата в градската среда? Какви са най-важните правила, които трябва да имаме предвид, ако решим да отглеждаме куче у дома?

Защо Западен парк изглежда като след погром? Какво предвижда обществената поръчка за ремонт на парка? Какви са очакванията на гражданите и какво всъщност има като грижа за безопасността в парка? Защо крайния срок за изпълнение на проекта беше удължен? Защо арката на входа на парка не може да бъде ремонтирана, при положение че арка и магистрален водопровод има от доста време?  Защо строителят и общината изглеждат толкова изненадани от различни страни на започналия проект? Имаше ли всъщност обществено обсъждане на Подробния устройствен план на парка преди началото на проекта? Къде ще бъде пресичана железопътната линия от живеещите в „Люлин“ и въобще ще има ли достъпен вход откъм „Люлин“? Какви са плановете за навлизане на индивидуалните електрически превозни средства в София и в Западен парк и по какви правила ще става това?

С какво мнозинство се избира бъдещия председател на ЕК от Европейския съвет? Какво се случи със системата на водещите кандидати (шпицен кандидати) за избиране на председателя на Европейската Комисия след последните избори? Какви бяха аргументите на централноевропейските страни против кандидатурата на Франс Тимерманс? Закъсняваме ли с графика за избор на Комисията и Урсула фон дер Лайен ли е най-подходящия кандидат за неин председател? Коалиционно ли е управлението на ЕС и кои партии влизат в него? Подготвя ли се перфектната буря в Европейския парламент? Какво означава забавянето на процедурите за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз? Защо липсват източноевропейци между четиримата на най-високи постове в съюза? В какво се състои по-особената роля на Върховния председател за външна политика на ЕС и защо Борисов имаше против този пост да бъде зает от българка? Силна ли е кандидатурата на Борел и тежи ли му миналото? Как премиерът Борисов се справи с предизвикателството при определянето на високите постове в ЕС и помогна ли му искреността? С какво име се ползва Кристалина Георгиева в ЕС и какво означава отказа на Борисов да я подкрепи? Как България и Източна Европа са представени в парламентарните комисии на европарламента и на какво се дължи това?

Разговорът е едновременно за футбол и за политика, и полагаме старание да бъде разбираем дори за хората, които не се вълнуват особено от футбол, но се вълнуват от доброто управление на спорта и на държавата.

Обичайно ли е да се правят такива срещи? Кой в каква роля присъстваше на тази среща? Какви са интересите на тримата собственици на футболни отбори в бизнеса и в държавата? Защо срещата беше точно с тези трима собственици на клубове. Има ли конфликт на интереси? Каква е ролята на футболните агитки в политиката? Какви са истинските проблеми на българския футбол? По какво си прилича българския футбол с КТБ? Какви са плановете на правителството да подкрепя детския и юношеския футбол? Може ли българското гражданско общество да помогне на футбола?

С Емил Джасим, учител и историк, член на НС на „Да, България!“, разговаряме за новите учебници по история за 10 клас - за изискванията, на които трябва да отговорят, за процеса при който биват одобрени като официални учебници и за това израз на какви проблеми на официалната българска наука са те?

Какво освен факти трябва да има в учебниците? Каква е ролята на историците? Какво знаят децата днес за режима преди 1989 г.? Защо все още няма електронно образование?

Обсъждаме също какво трябва да направим в „Демократична България“ преди и по време на тези избори, как политическата промяна да бъде и значима и устойчива? Какво представлява стратегията на „Демократична България“ за предстоящите избори? По какъв начин ще стане излъчването на кандидатските листи за местните избори?

Защо политическата сила, ангажирала се сериозно в борбата с корупцията, желае закриването на КПКОНПИ? Какво е мястото на реформата в прокуратурата в борбата с корупцията? Каква е типичната съдба на специализираните органи за борба с корупцията в България? Как се назначават съдиите във федералните съдилища в САЩ и какъв опит можем да почерпим от там? Какво пречи в българските институции да се възприема позитивния опит от нашите западни партньори? Какво означава влизането на България в Шенгенското споразумение?

Разговаряме с проф. Касчиев и за скоростта, с която фактът за катастрофата си е пробил до съветското ръководство и за това дали действително е била предотвратена много по–голяма ядрена катастрофа? Колко всъщност са жертвите на взрива и на радиацията в „Чернобил“?

Разговаряме и за реакцията в България на аварията. Кога всъщност стана ясно, че радиацията в България е силно увеличена? Какви мерки трябваше да се вземат в последните дни на април и в началото на май 1986 г.? Защо управляващите през 1986 г. укриха информацията за радиоактивното замърсяване? Кой носи отговорността за невзетите мерки?

Снимка: Roman Harak
www.flickr.com/photos/roman-hara…2157624514130467/

Какви проблеми бяха наблюдавани с машинното гласуване и кой всъщност пострада от това? Какви организационни проблеми пречеха на гладкото протичане на процеса. Защо на хората им липсва мотивация да участват в изборния процес в различни роли? Какво се случваше с преференциите в бюлетините? В крайна сметка, необходимо ли е да участваме сами в изборния процес като членове на СИК или като застъпници?

За Михаил Панайотов, 16-ти в листата на „Демократична България“ за европейските избори (преференция 116), проблемът в Европа е в бюрокрацията и то не в централната, а в тази по отделните държави. Европа трябва да навакса предимствата, които САЩ имат в момента при развитието на новите типове бизнес. Федерална Европа да, но при какви условия?

Ниски ли са данъците в България? Данъчната тежест е преди всичко спъване на пазара, а държавата трябва да предлага адекватни услуги. Хората, които разчитат на държавата, не трябва да станат повече от тези, които разчитат на себе си.

Къде се намира България в дебата за новия тип икономика?

България е догонваща държава и няма шанс ако забави растежа си. Трябва да прегърнем новите технологии, защото предлагат нови перспективи, според Михаил.

Какво е четвъртата индустриална революция и как ще ни се отрази?

Каква е ролята на Article 13 и GDPR за развитието на Европа и къде е границата между свободата и защитата на интелектуалната собственост?

Какъв вид промяна е необходима на Европейския съюз? Как трябва да се промени ролята на служителите в европейските институции?

Колко ефикасна е Мария Габриел като еврокомисар, отговарящ за цифровата икономика?

Какво са водещи кандидати на европейските партии? Какво са водещи кандидати и има ли проблеми системата на водещите кандидати? Как се избират председателите на Европейската комисия? Трябва ли да се променя ролята на Съвета на Европейския съюз? С колко гласа се излъчва един евродепутат в Европейския парламент? Има ли нужда от изборна реформа в Европейския съюз и смяна на избирателната система ? Има ли разлика между „европеизация“ и „федерализация“ на изборите в ЕС?

Какво ще промени новата регулация на авторското право в ЕС, т.нар. „Член 13“?  Какво означава „върховенство на правото“ в Европейския съюз? Защо България гласува срещу Лаура Кьовеши? Имаме ли нужда от европейска прокуратура с разширени правомощия? Как трябва да се разследват злоупотребите с европейски средства? От каква европейска политика има нужда североизточния регион в България?

С Боян Юруков разговаряме за проекта glasuvam.org и възможностите, които предлага. С какво е по-различна тази година изборната кампания? Какво трябва да направим, за да бъде отворена секция в чужбина? Как всъщност се гласува в чужбина, от какво имаме нужда?

В разговора с Мануела Малеева обсъждаме какво означава да си българин едновременно в Швейцария и България и да се вълнуваш от евроизбори. Разговаряме за това какво представлява процесът за отваряне на изборни секции в чужбина и как протече този процес в Германия. Как върви предизборната кампания в България? Какъв е единствения начин да се променят нещата за добро?

Третият разговор е с Мария Спирова. С нея обсъждаме как се промениха нещата във Великобритания заради забавянето на Брекзит. Дали българските институции разясниха промяната на ситуацията за българите във Великобритания? Подготвени ли са служителите в българските дипломатически служби да изпълняват задълженията си? Какво е необходимо, за да се отвори българска изборна секция в чужбина? Как върви общуването на кандидата на четвърто място в листата с избирателите на „Демократична България“?

„Това, което се случва с Европейския съюз, се случва с нас.“

В шестото издание на подкаста на Движение „Да, България“ ще чуете Божидар Божанов, Милен Петрински, Свилен Желев, Мартин Сотиров и Николай Христов.

Епизодът съдържа:
(00:01-2:49) => Константин Павлов: Какво ще чуете в епизода.
(2:50 -50:30) => Разговор от IT-кухнята с Божидар Божанов, Милен Петрински, Свилен Желев, Мартин Сотиров – част от екипа зад мобилното предложение на „Да, България“, с което беше проведено първото електронно гласуване у нас.
(50:31-1:10:46) => Разговор с Николай Христов за адвокатските протести срещу Закона за мерките срещу изпиране на пари и за съответствието му с европейското законодателство.

Вторият епизод съдържа:
(0:00-37:10) => Разговор с Божидар Божанов за електронното гласуване и електронното управление
(37:11-43:08) => Преглед на актуални новини от последните дни и позициите на Да, България по тях
(43:09-48:35) => Вътрешни избори на Да, България за определяне на кандидатите за евродепутати на движението в общата листа на Демократична България
(48:36 -1:08:43) => Разговор с Николай Христов за предложените изменения в закона за гражданската конфискация на незаконно придобито имущество

Всичко, което правим в „Да, България!“ е благодарение на вас и заради вас. Подкрепете ни с дарения и с доброволен труд, за да можем да ви представляваме достойно.

България може да застане високо!

(0.00-4.05) => Актуални новини, свързани с „Да, България!“
(4.06-24.56) => Разговор за чиста София без изгаряне на отпадъци с Емил Георгиев
(24.57-34.23) => Разговор за тълкувателното решение на ВКС относно отнемането на незаконно придобито имущество в полза на държавата с Николай Христов в рубриката „Правова държава“
(34.24-39.50) => Разговор за Вътрешните избори на Да, България за определяне на кандидатите за евродепутати на движението в общата листа на Демократична България с Калина Цонева
(39.51) => Разговор по актуални политически теми с Христо Иванов