При членство в еврозоната може да се наложи на България (често в словосъчетанието „най-бедната страна в ЕС”) да участва във финансовото подпомагане на изпаднали в дългово затруднение други страни от еврозоната?

23 март 2025, неделя Facebook Twitter Viber

Подобно задължение за България ще възникне при членство в еврозоната. Въпросът е какъв е балансът между ползите и потенциалните разходи.

Първо, нека подробно опишем възможните негативи. Те са свързани не с Европейската централна банка, а с Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). При членство в еврозоната нашата страна трябва да внесе минимална вноска в ЕМС и да поеме ангажимент при нужда в бъдеще време да осигури допълнителни средства до определен размер. И направената вноска, и евентуалните допълнителни средства, имат за цел да подпомогнат изпаднали в затруднение страни от еврозоната. Първоначалният размер на вноската, който България трябва да внесе в ЕСМ е 833 милиона евро за 12 години, т.е. средно по 69.4 милиона евро на година. След което тя ще е изпълнила своя първоначален ангажимент и няма да прави нови вноски, освен ако не възникне проблем с някои от страните-членки на еврозоната. Ако такъв проблем възникне, тогава България ще има задължение да направи допълнителна вноска в ЕМС в размер, нужен за финансирането на съответната програма за фискално оздравяване на съответната страна-членка. Абсолютният максимум на тази допълнителна, над първоначалните 833 милиона евро, вноска, който изцяло изчерпва задължението на България към ЕМС, е още 6.457 милиарда евро.

Тези средства обаче остават собственост на България и само са дадени назаем на ЕМС и подлежат на възстановяване след приключване на съответната оздравителна програма. И като всеки заем носят доходност, която също се връща в България. И е много важно да се уточни, че и в момента сериозна част от резервите на БНБ всъщност са в държавни ценни книжа на други държави, т.е. предоставени заеми на тези държави.